Може ли проформата да стане реформа

Искрено ли е този път желанието на кабинета да реформира прокуратурата и съдебната система или пускаме поредния кьорфишек за пред Брюксел

 

9/България сама е поискала помощ от Европейската комисия, защото от доста време трябва да се направи анализ на прокуратурата. Това потвърди пред журналисти днес министърът на правосъдието Екатерина Захариева.

С това тя официално признава, че за момента правителството

 

няма в ръцете си никаква власт да накара зависещата от собствените си решения съдебна система да се реформира отвътре.

 

И индиректно признава, че безконтролността на главния прокурор Сотир Цацаров и подчинения му (на практика) Висш съдебен съвет започват да пречат на интересите на кабинета. Или поне на онези крила в него, които са свързани с интересите на самия Бойко Борисов.

С това тя на практика официално признава и пред самата Европейска комисия, че третата и четвъртата власт в България не могат да говорят на един език и че съдебната власт все повече се превръща в основната власт.

Затова и въпреки че вчера официално от Комисията не потвърдиха думите на председателя й Жан-Клод Юнкер, че предстои прекратяване на мониторинга над Румъния и запазване на този над България, това е очевидно реалният, макар и унизителен за България, сценарий.

 

Само че ще има ли полза от него?

 

Дали, дори и поискана, експертната помощ отвън ще успее да превърне проформата в реформа, след като по същество промените в Конституцията, с които трябваше да се случи харесаната от Брюксел реформа на Христо Иванов, вече са факт, но без реформите? И каква е причината да очакваме по-различен резултат сега, след като проблемите и преди ни бяха ясни?

 

Ако досега не сме били мотивирани да срежем месото до кокала, какво е по-различното в момента? От истеричните и хаотични действия на кабинета от последните седмици обаче прозира страх, който навежда към въпроса дали огромната власт на главния прокурор вече не бърка в паничката на онези, които се опитаха да го използват като инструмент за осигуряване на собствената си трапеза.

От началото на кабинета Борисов 2 обаче едно нещо се променя все по-необратимо – скандалите в съдебната власт

 

оголиха до кокал отношенията

 

и доведоха до безпрецедентни протести на съдии и разцепление дори в самия Висш съдебен съвет. Тоест желанието за промяна отвътре има. Има и натиск от обществото отвън – както от бизнеса, който няколко пъти поставя ултиматум на кабинета, така и от протестиращите под прозорците на Министерски съвет. И има натиск от самата Европейска комисия. А тази енергия може да бъде използвана

 

проформата да заприлича на истинска реформа.

 

И дори може да послужи за параван, зад който Борисов да се скрие, ако наистина търси начин да ограничи  властта на Цацаров. За съжаление обаче, това надали ще промени нещо за обикновения човек, който от години не усеща присъствието на държавата в живота си.

За този, който иска да работи и живее нормално в България, това означава да не му искат пари под масата, когато се състезава с други фирми за строителството на магистрала или за европейски средства, да не му крадат фирмата със съдействието на чиновници, да не му пречат да продаде бизнеса си, или просто не го блъскат с кола докато пресича на пешеходна пътека.

Означава да не пребиват децата му докато са на училище или вървят по улицата, а после да се окаже, че те са умрели от болно сърце. За обикновения човек съдебна реформа означава справедливост. И осигуряване на истинска възможност съдебната власт да контролира корупцията на изпълнителната, а не да я стимулира.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове