На гол туризъм трибуна му трябва

8/ „Нови бизнес модели в дигиталния свят“ е тема, за която българският министър на туризма Николина Ангелкова е получила лекторско място на световното туристическо изложение ITB, провеждащо се в момента в Берлин. Това съобщиха от ресорното министерство и подчертаха, че „България бе сред 8-те държави, получили покана за лекторско място на министерската среща в рамките на най-голямото Международно туристическо изложение за професионалисти и масова публика  -  ITB Берлин. Дискусията бе модерирана от генералния секретар на Световната организация по туризъм към ООН Талеб Рифай“

Никой не може да отрече елегантния начин, по който министър Ангелкова се сприятели с Рифай

и така получи трибуна дори по теми, които в същината си са й далечни като съзвездието Андромеда.

Николина Ангелкова да говори по темата за новите бизнес модели в туризма в дигиталния свят е толкова адекватно на нашата реалност, колкото и да бъде лектор по темата „Космическия туризъм и предлагането на нишови продукти за милиардери в България“. Накратко:

планетата на маймуните ни е по-близка от проявата на бизнес моделите в дигиталния свят в туристическия ни сектор.

На най-голямото туристическо изложение в България „Ваканция“, което се проведе в средата на февруари, след анкета, проведена от щанд на щанд сред всички представени общини, се оказа, че нито един общински туристически служител не е чувал в живота си за сайта Tripadvisor, не знаеха, че хора, които са посетили техните общини и туристически обекти вече са създали обективен потребителски рейтинг и той е достъпен за всеки потенциален турист в цял свят. В същото време представителят на Индонезия каза:

„Ако не сме всеки ден в Tripadvisor, ако не се дигитализираме постоянно, ние ще изпаднем от света!“

На въпроса към нашите общински туристически служители как се възползват от онлайн възможностите за представяне, по-голямата част от представителите гордо казаха, че си имат сайт. Имат си го.

В близо 400 снимки само от Белоградчик (произволно избран град в Tripadvisor) присъства и лошо направена хотелска тоалетна. Всичко е вече в мрежата, а официално можем да пускаме каквито картинки си искаме.

По какъв начин България се представя като „туристически бизнес модел в дигиталния свят“?

Който у нас е чувал за Booking, просто си е пуснал там хотела за продажба.

Самите хотелиери следят какво се пише за тях в Tripadvisor, а също и ресторантьорите.

Какво е направила държавата за дигитализацията? Като начало бе изготвен списък на туристическите атракциони в страната, както и какъв е достъпът до тях и дали в близост се предлагат места за настаняване. Всичко е на чист български език. Да помагало на българските туроператори.

Самата индустрия у нас е толкова далеч от дигитализацията, че в крайна сметка министърът заяви, че министерството ще прави туристически маршрути в страната. Ревът на бранша за непълноти и грешки в първоначално разписаните направления спря този прилив на ентусиазъм.

Представителите на туристическия сектор засега знаят да искат само едно: „Дайте още реклама, дайте пари за реклама.“

И после коментират, че рекламата е недостатъчна и неефективна.

А това, че най-успешната, най-бързата, най-ефективната реклама е тази в интернет, е далеч от всяка мисъл. Сайтовете на общини, на обекти са направени на принципа за отбиване на номера (нали го има там, какво повече искате!). Министърът е обещала, че ще акцентираме на онлайн рекламата.

Но то и за това се иска познание.

За какъв дигитален бизнес говорим, след като още никой не знае броя на хотелите в България!? Националният статистически институт води своите сметки и обобщения на база брой хотели за цялата страна, като описаните са по-малко от реалния им брой само в курорта Слънчев бряг!

С какво се похвали още министърът? "Поддържаме онлайн регистри, разписахме нормативни изисквания за функциониране на единна система за електронна туристическа информация, задължихме висококатегорийните хотели да предоставят Wi-Fi на техните гости". В съобщението на министерството се казва, че тя изтъкнала, че е „много важно да отговорим на предизвикателствата на бъдещето, особено в областта на маркетинга.“

Пророчески думи!  Истинско туристическо прозрение!

Особено изречението „Задължихме висококатегорийните хотели да имат Wi-Fi“. Ако не го беше направила тя лично, горките скъпи хотели щяха да го карат още на свещи и на огнища в стаите в хладните дни! Самото изтъкване на такова обстоятелство (което дори не е вярно) е пълен резил.

А да видим какво разказват от самото ITB. Наградата за начинаеща компания с фокус върху дигиталния туризъм печели „Попитай Хелмут“ (ASK HELMUT), което е най-доброто електронно предложение за споделяне на идеи за организиране на събития. През миналата година берлинският департамент за икономика, технологии и проучвания обявява на ITB конкурс за стартиращи компании в сферата на работещи модели в дигиталния туризъм. На специална конференция петимата финалисти са направили презентации на живо как работят техните модели.

На срещата за дигитализацията в бранша на ITB темата започва с примери

как модерните медии и иновативните технологии променят начина на мислене на хората, а оттам и стила им на пътуване.

Преподаватели от елитни университети показват нагледно как новостите се отразяват на начина, по който работят заетите не само в туризма, но и във всички други бизнеси, свързани с тях. Един от примерите е, че дигитализираното туристическо място може да даде толкова точна представа на туристите къде отиват, какво ще правят, какво ще купят, че те да са не само наясно със своите планове, но да получат и най-доброто възможно обслужване. Именно дигитализацията прави индивидуалните преживявания достъпни по цена, защото подлежат на ранно планиране.

Специалисти от Google, Booking, Tripadvisor дават нагледни примери за достиженията на електронната комуникация.

И пак – какво каза министър Ангелкова? За-дъл-жих-ме хотелите да си пуснат Wi-Fi. Това звучи почти толкова модерно, колкото и твърдението, че в хотелските стаи предлагаме тоалетни с тоалетна хартия.

Но ако изказването на министъра граничи с комичното, то съвсем не толкова смешно им е било на българските изложители, натирени в далечна и непозната зала, където трафикът на посетители е минимален. В реалността щандът е близък до един от главните входове, но от него минават само онези, които са с щандове в съседство. Така попадаме в съседство с Армения, Грузия и Полша (и в предишни години беше цяло чудо или въпрос на скука човек да ги открие). В близост обаче е залата за културен туризъм, където се провеждат и съответните пресконференции, но ние дори от това не сме се възползвали, защото

не сме се сетили да рекламиране Пловдив като столица на културата

– един Рилски манастир ни стига (и Ивановските скални манастири за разкош). А поляците вече презентират своя кандидат Вроцлав, който е предвиден за 2016 година и го показват и с дигитални технологии.

Изненадата от новото местоположение на щанда е неприятна и толкова неочаквана за изложителите ни,

че повечето дори не могат да се освестят от тежкия удар, а част от тях в първия ден едва успяват да го открият.

В продължение на години, мястото на България е централно – в палата 3, лицето на щанда ни се вижда още от фоайето, водещо към залата с щандовете.

Горе в ляво се вижда местоположението за последните над 10 години.

Когато цветовете ни бяха достатъчно ярки, ние се виждахме от десетки метри.  Съседната зала с размер около 2500 кв.м. е винаги за Турция. Но тъй като турските изложители са много, един от техните щандове беше от едната страна на българския, а друг – зад гърба на нашата изложбена площ.

В ляво на този кадър е страната на изнесения турски щанд. Сега турците са превзели и мястото, където се вижда българския щанд.

Тази година обаче турците откупуват запазената ни от десетилетие територия.

У нас пристига информация от организаторите на ITB за плана на турците, от нашето ведомство никой не реагира. И така ние се оказваме изхвърлени буквално на четирибуквието на географията.

Ето така изглежда програмата на турския щанд в Берлин

А така изглеждат танцовите състави на южните ни съседи

Изложителите са бесни, но вече нищо не може да се направи. Специалистите, които традиционно знаят къде да търсят България като щанд се озъртат изненадано, а наши съгледвачи ги пресрещат, та да поведат настоящи и потенциални партньори към далечното ни кътче в 15-та зала.

На пресконференцията, проведена за повече автентичност на българския щанд, министърът на чист английски и без преводач (от английски) пред местните журналисти съобщава статистиката, че за 2015 година 622 хил. германски туристи са посетили страната ни (прессъобщението е на немски, обаче).

Кратка проверка в сайта на националния статистически институт (НСИ) показа обаче, че хората, които са дошли в страната с цел „гостуване“ – разбирайте прибрали се българи, които учат и живеят в Германия са почти 253 хиляди. Хората, които са се обявили за туристи са 480 хиляди, но

в местата за настаняване с над 10 легла (тоест в истински хотели с цел туризъм) са отседнали едва 367 хиляди души.

От министерство на туризма коментират, че при изготвянето на справката, техните експерти се водят от определението на Световната организация по туризъм (UNWTO) и считат, че туристи са също тези, които идват за бизнес, за гостуване. Така на тях им се получава бройката от 622 хиляди, което е много странно, защото сумата между 253,000+480,000=733,000.

Веднъж от ведомството са назад със 111 000 спрямо статистиката и второ -

хотелиерите могат само тъжно да хлипат,

че по допирателната им се губят едни 255 хиляди човека от Германия, които спят в България – дори са повече от онези, които пристигат, за да се видят с роднините.

Докато ние хвърляме пред германските медии цифри и ги шашкаме с

видеото на Бандерас, който казва, че това е мястото (България)

– където останалите в 30-секундния клип обясняват, че е чудесно място за снимане на филми и за туризъм дума не става, поляци и други националности забавляват хората с дигитални рекламни чудеса – слагат очила на хората и те карат ски, разхождат се сред природата, сред градовете, гледат сладкарските изделия по чудно подредени витрини. Насреща, като рекламен трик от дигитализирана в туризма България, ние им предлагаме мила девойка, която рисува с водни боички цветя.

Така изглежда съвременното българско представяне на най-голямата туристическа борса в света ITB

Официалният партньор на изложението в Берлин тази година е Ботсвана

– първата южноафриканска държава, която получава ексклузивна реклама пред целия свят именно в тази си роля. Африка не само набира огромна сила като туристическа дестинация, но и изложенията, които се правят във водещите на Черния континент държави са сред най-елитните в света. Именно в Африка сега се предлага нишов туризъм, конферентни и поощрителни пътувания, специализирани турове.

Само за сравнение, фотографските пътувания в България се организират от... фотографи, които канят свои приятели от чужбина.

Каква е една от задължителните теми на ITB, която от година на година добива все повече авторитетност и сила? Гей туризъм!

Още преди пет години руски сайтове коментираха, че България е много удачно място за ваканция за гей двойки, защото хората са толерантни и не създават проблеми. У нас по темата се замълча дълбоко. Ние едно си знаем, едно си баем –

да идват чартъри, много чартъри, от където може чартъри, да се настаняват всички като сардели и анблок и да ги броим като постижение.

Какво обаче казват експертите на ITB? „Гей туризмът е сред най-бързо развиващите се в света. Затова на ITB се предлага най-голямата палата, която дава идеи, предложения и проекти за подобни пътувания в най-гостоприемните държави по света. И в съобщението на изложението са дадени добри примери от Мавриций, Индия, Италия, Япония, Австрия, Испания, Миконос, Бразилия, Аржентина.

Но тъй като

нашите познания за организиране на туризъм се свеждат до организиране на чартъри,

няма как да се явим пред света и да кажем: „Готови сме колкото искате самолети да напълним с гейове, до един имаме къде да ги настаним.“

Специална тема на тазгодишния форум е туризмът по Дунав.

В по-голямата си част той е свързан или с плаване по реката (включително с малки лодки и спортно каране на канута), или с колоездене край реката.
Да познаем ли кое от тези две занимания предлага България? Ами никое. Три европейски веломаршрута старателно заобикалят страната ни, защото е несигурна (откъм кражби), неосигурена – като маркировка и неподготвена с достатъчно широки платна, по които да минат и колоездачите.

С тази уникална скулптура на колоездач, която е направена само от части за велосипеди, Германия промотире велотуризма и на драго сърце представят техните маршрути, които водят до Дунав.

По Дунав също нищо не се планира да се случва в туристически аспект, защото там няма много хотели за пълнене, няма как да бъдат докарани туристи с чартър на старото летище във Видин и темата приключва.

Иначе представителите на дунавските държави участват на форум, в който се обсъжда икономическия ефект от туризма по реката.

Там обаче Талеб Рифай го няма, следователно и Ангелкова няма какво да каже по въпроса.

От туристическото министерство съобщават още, че министър Ангелкова е взела участие и в Шестата среща на министрите на страните „По пътя на коприната“. България е традиционен производител на коприна, вероятно от времето на Аспарух. Та там ни е мястото! Темата била за възможностите за постигане на устойчиво развитие чрез публично-частно партньорство. "Често свързваме публично-частното партньорство с големи инфраструктурни проекти, но практиката показва, че то може да е много успешно в сферата на туризма", подчертала българският министър.

Коприната и парнтьорствата в туризма сме ги оправили. А какво е това Дунав?