На село

На село - картинка 1

Спомени от преди милион години

Нека си припомним едни от най-прекрасните мигове в нашият живот - детството. При това детството на село, всяко едно незабравимо лято изпълнено със смях, игри и спомени.

Поспрете се за миг и си припомнете тези славни така далечни дни. Някога, когато бяхме просто деца, щастието ни се измерваше с ваканциите при баба и дядо. Тогава не искахме нищо друго, освен по-бързо да завършим училище и да се потопим в този прекрасен живот. Днес у малко деца можем да видим този трепет и желание да отидат на село, там няма интернет, няма кафета, молове, дискотеки. Има градини, лозя, животни и мирис на домашни гозби.

Забравяхме кой ден от седмицата е, коя дата е, просто тичахме боси с другите деца и се къпехме в реката.

Не се тагвахме, не се гримирахме, нямахме гаджета, бяхме деца все пак. Никой не знаеше къде сме и не можеха да ни открият, нали нямахме и телефони. Имахме истински приятели, с които изкарвахме цяло лято, а на следващото сякаш сме били неразделни.

Когато ни викаха вечер да се прибираме винаги молехме за "Още малко", ядяхме филии с лютеница и сирене, пържено и всичко, което баба ни готвеше. Крадяхме череши от съседите, помагахме в градината, садяхме домати, краставици, картофи, а после, вече узрели, ги събирахме. Падахме, ставахме, тупахме си коленете и не казвахме на никой за поредната драскотина или синка. Не ни водеха на лекар при всяко едно падане, порязване или ожулване. Ставахме, включвахме телевизора и пак лягахме, купувахме хляб и връщахме рестото, колекционирахме всичко от салфетки до миришещи листчета и лепенки от дъвки.

Гледахме "Лека нощ, деца", защото детските бяха адски интересни, а парите ни бяха листата от дърветата. Бяхме богати. Имахме си едни модерни колела "Балканче" и никой не можеше да ни спре.

Всички животни ни бяха любими, разбира се освен Петльо, големият и лош петел. Гушкахме котки, кучета, зайци, пък дори и прасетата. Помагахме на баба и дядо да ги храним като чакахме похвала след това.

Като се замисля тези времена не са били толкова отдавна, тези слънчеви дни, изпълнени с неутолимо желание за игри и живот.

Не мога да говоря изцяло за лятото на село, тъй като аз живях в село и реших да остана да живея там и сега. Все още изпитвам някои трепети и вълнения, всяка сутрин се наслаждавам на чистият въздух и цъфналите дръвчета, все още пия вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. Аз съм късметлийка и съм привилегирована с две баби и двама дядовци, което значи, че все още хапвам невероятни ястия сготвени на дървена печка, помагам за саденето и събирането на реколтата, и все така обичам да прегръщам дори и прасетата. Ходя боса в двора и няма нищо по-прекрасно от това.

Старая се да попия всеки един елемент от този спокоен живот, за да мога след време, когато имам деца, да им покажа магията да живееш на село.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове