Най-гадните номера, които деца са правили на родителите си

Най-гадните номера, които деца са правили на родителите си - картинка 1

Някои са наистина ужасни

Родителите ни са дали най-доброто от себе си в отглеждането ни. Да, разбира се, по-голямата част от детството ни не е като картина на Норман Рокуел, но не са ни се получили лошо нещата, нали?

А не е като да сме им улеснили живота. Да бъдеш родител е най-трудната работа на света, дори когато нямаш дете, което се опитва да те саботира във всеки удобен момент, пише Джъстин Кафиър.

Попитахме хората за най-ужасното нещо, което са причинили на родителите си. Някои все още се чувстват виновни за типични за тийнейджърите неща като послъгване и измъкване. Други обаче са минали онази тънка линия, която прави детето просто проблемно.

Престорих се, че имам самоубийствени наклонности

Бях в 7 клас и за четири месеца станах от 40 кг - 72 кг. Всички известни деца в училище, с които се мотаех, ми обърнаха гръб, започнаха да ме тормозят и да ме обиждат постоянно. Една нощ ми оставиха гласово съобщение, в което заплашваха, че ще ме убият, ако се появя на училище на следващия ден. Това, разбира се, дойде, след като вече бяха изписали със спрей по училището „Алекс е риба тон“ и свастики.

Изтрих го, преди майка ми да го чуе. Тя вече ми създаваше проблеми в училище заради всичко това и не исках да влошавам нещата. На следващата сутрин я излъгах, че не ми се ходи на училище, защото искам да се самоубия. Тя не ми повярва, затова взех един нож и я заплаших, че ще се нараня. Разбира се, се опита да ми попречи, а аз се спречках с нея, само и само да ѝ докажа, че съм сериозна. Щом ми повярва, постъпих в психиатрия и ги убедих да ме задържат там за 30 дни.

И това не беше единственият път, в който се престорих. Докато станах на 14, вече имах 13 посещения на психиатрията. Съвсем скоро разбрах, че майка ми всъщност е трябвало да продаде апартамента, за да покрие всичките медицински разходи. Платила е на 250 000 долара и оттогава е под наем, защото още не може да се възстанови финансово.

Алекс, 27 г.

Излъгах майка си, че съм взломаджия

Тренировката ми по футбол в гимназията беше отменена заради дъжд. Като свършиха часовете, се качих на автобуса, нещо, което почти не съм правил по време на активния сезон, и се прибрах в празната ни къща по време на бурята. Хвърлих си раницата в стаята и директно влязох в банята.

След това чух, че вратата на гаража се отваря. Това трябваше да е майка ми, която се прибираше от работа, и веднага осъзнах, че няма никакво доказателство, че аз или някой друг е в къщата. Затова направих каквото би направил всеки хормонално дисбалансиран тийнейджър в същата ситуация: загасих лампите, зачаках тихо, докато не я чух пред вратата на банята, и след това изкрещях като бесен павиан на амфетамини.

Някак си обаче майка ми успя да изпищи по-силно. Чух как нещо тежко пада, докато тя се е втурва на спринт към спалнята си, където, разбрах по-късно, е търсила револвера на баща ми. Но бързо излязох и ѝ се показах, а тя ми отвърна с вихрушка от ругатни, обикновено запазена марка на моряците или на някой сводник.

Видях, че това, което падна, е била торба с покупки, в която явно е имало бутилка, защото на пода имаше локва. Почиствах и изхвърлях каквото имаше, когато майка ми най-сетне се появи от стаята. Беше почервеняла и трепереше, беше възможно най-близо до човешко същество, което изпуска пара от ушите си. Най-накрая успя да формулира някакво изречение: „Как си позволяваш... не може... малко лайненце, накара ме да се напикая!“ Трябваха ми няколко минути да осъзная, че в торбата с покупките не се е разляло нищо.

Майкъл, 30 г.

Дрогирах майка си

Една приятелка беше останала да спи вкъщи и искахме да излезем, за да пушим трева с наш по-голям приятел, който щеше да ни вземе. Тогава бяхме малки и никой на нашата възраст не караше, така че майка ми щеше да разбере, че ще ни взема по-голямо момче и нямаше да е съгласна. Затова направих на всички горещ шоколад и пуснах приспивателно в чашата ѝ.

Но на нея не ѝ се пиеше горещ шоколад в 9 вечерта, а и аз никога не правя такива неща, така че всичко ѝ изглеждаше подозрително. Не се получи, но това не беше единственият път, в който съм я дрогирала.

Бях направила браунита с трева за едно мое гадже и когато тя ме попита дали може да си опита, без да знае, че са друсани, аз ѝ дадох две, за да си хапне по-късно в работата. Мисля, че даже беше дала едното на шефа си. Трябва да спра да дрогирам майка си.

Йери, 26 г.

Имитирах наранявания

Около 10-11-годишна възраст имах за кратко един навик: когато не исках да направя нещо или просто ми беше скучно, се преструвах, че съм се наранил сериозно. Бях видял как откараха с линейка едно ударено дете по време на тренировката ми по футбол и ми хареса цялото вълнение около него, така че следващата седмица се престорих, че съм си изместил рамото след един сериозен удар, на което всички се вързаха.

Дойде линейка и бях щастлив, че получавам внимание, а и че приключих с тренировката за деня. В болницата естествено не откриха нищо тревожно и ме изпратиха да си ходя, като казаха на родителите ми да ми слагат лед и такива неща.

После по-късно същото лято, докато играех навън, се престорих, че съм паднал от колелото и просто си лежах на пътя, докато някакъв случаен човек не спря с колата и не извика майка ми. Използваха стари броеве на National Geographic, за да ми шинират крака, а в болницата отново разбраха, че, не, бедрената ми кост не е счупена.

Придържах се към ролята и известно време се разхождах с патерици за достоверност. Чак като възрастен осъзнавам какво съм причинил на родителите си, само защото съм бил малко лайненце.

Джордж, 31 г.

Избягах

Майка ми беше свръхпокровителствена, когато бях дете. Дори доста след 18-годишна възраст, когато щях да излизам, тя ми се обаждаше на всеки час-два, за да ме пита дали съм добре.

Накрая един ден си казах „по дяволите“ и взех мерцедеса си (регистриран на името на майка ми) и изчезнах. Всъщност просто отседнах при приятели. До третата седмица вече беше напълно откачила и се беше обадила буквално на всеки, когото познавам. По това време все още ходех на лекции, но не мислех, че знае каква е програмата ми, но тя се появи в училище и направи огромна сцена, докато не се показах.

После се разбесня, че трябва да ме вкара в клиника (което беше ужасно смешно, защото по това време не съм вземал никакви наркотици). Взе ми ключовете от колата, а аз си хвърлих телефона и отидох на турне с някаква банда. Нямаше ме около три месеца. Като се върна назад, всичко това ми се струва малко гадно.

Джейми, 25 г.

Пукнах ребрата на майка си

Не се разбирах много с майка си, докато растях, особено когато бях тийнейджър, което, струва ми се, е доста често срещано между майки и дъщери. Един ден, била съм някъде на 15, се карахме за нещо тривиално в колата. Тя отби и ме накара да сляза. И аз слязох, ходих до най-близката бензиностанция, обадих се на приятел, който ме прибра, но не и преди да си пийна малко.

Бях толкова пияна и бясна, че веднага щом прекрачих прага влязох във физическа разпра с майка си и блъснах крехкото ѝ 40-килограмово тяло в стената, като пукнах почти всичките ѝ ребра. Тя ме е родила, а аз ѝ причиних това. Днес, 12 години по-късно, се смеем на случката, но съм голяма късметлийка, че тя все още ме обича след това и че не се обади на ченгетата в онзи ден.

Моли, 27 г.

Инсценирам лоши татуировки

Имам страшно много татуировки и постоянно се гъбаркам с майка си, която живее на другия край на страната, като ѝ изпращам снимки, подправени на Фотошоп. На тях изглежда, че съм си направила най-гадните татуировки на света. Един път успях да я убедя, че съм си нарисувала на врата кучето Уайли Бърп.

Пат, 28 г.

Източник: vice.com/noviteroditeli.bg

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Правителство на всяка цена или нови предсрочни избори?

Избори

66.67%

Правителство

20.00%

Рано е да се каже

13.33%

Блогове