„Назад, назад, моме Калино“

„Назад, назад моме Калино
Не мой да одиш подир мен
Че у назе има гора висока
Не ке можеш да я преминеш
Че у назе има гора висока
Не ке можеш да я преминеш

Ке се престоря на сокол-пиле
И пак при тебе ке дойда
Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда
Вечно твоя ке бида
Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда
Вечно твоя ке бида…“

9/ Разочарование. Това е най-меката дума, с която може да се обобщи резултатът от „разсекретяването“ на резултатите от разследването за Корпоративна търговска банка. Разочаровани сме не защото се оказа, че в доклада няма конкретно посочени виновни, а защото целият цирк по темата демонстрира за пореден път нахалството и престъпното безхаберие на всички, от които е зависело нещо в държавата.

Най-нахалното не е, че доклад от 500 страници, за който е платена огромна сума от парите на „ужилените“ вложители, които „Аликс Партнърс“ трябваше да открие и посочи как да бъдат върнати, не казва нищо ново. Не е и това, че документ на специализиран финансов език, който би бил трудно разбираем и на български, е предоставен в едно единствено копие на 240 депутати на английски.

Не е и това, че повечето, които се опитаха да го четат, казаха, че в него нямало нищо ново! А това, че хората, от които зависи да не допуснат историята да се повтори и с други банки, демонстрират арогантно пренебрежение към проблема.

Като например пряко отговорният по въпроса финансов министър, който не бил чел доклада. Защото вътре имало банкова тайна!

Само че, когато си пожелал да получиш контрола над Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който в случая отговаря за възстановяването на активите на обявената в несъстоятелност банка, когато си дал конкретна задача за откриването и връщането на 5 млрд. лева, и когато за тази работа са платени немалко милиони,  това няма как да е сериозен аргумент.

Иначе, дали някои от депутатите, които четоха доклада, не успяха да разберат написаното, или защото си следваха определени опорни точки, но повечето получили достъп до доклада, разочаровано обясниха как заданието било скопено и документът не казвал нищо, което вече не се знае. Ами пак да попитаме – затова ли платихме? (Според първоначалната информация, разпространена от гражданско сдружение на вложители в КТБ - 22 млн. долара, а според финансовия министър, който впоследствие опроверга тази информация - 800 хил. евро)

Впрочем днес сайтът „Бивол“ публикува заданието към разследващата компания и то не само е подробно и конкретно изискващо, но ако е изпълнено, би трябвало да даде отговорите на точните въпроси.  От разследващата компания например се очаква:

„Про-активно да установи:

- Активи придобити със средства на самата банка

- Бенефициенти (отделни хора или юридически лица, и др.), които притежават или държат активи и да събере достатъчно доказателства, че са придобити със средства на банката и са предоставени на бенефициентите или директно или чрез верига от междинни субекти или юридически лица.

- Заеми/транзакции проведени при нарушение на приложимото законодателство и стандартни практики на банковата индустрия, например към свързани лица и компании, без търговска изгода за КТБ, включително, липса на обезпечение, измами с обезпеченията, …отпуснати на свързани компании кредити, случаи на пране на пари, съмнителни договори със свързани лица и компании, кражби и други съмнителни транзакции, нехайство от страна на одиторите…“.

Накратко казано,

в доклада би трябвало да има отговори на въпросите къде са отишли парите, могат ли и как да бъдат върнати и бездействали ли са не само служителите на банката, но и отговорните институции.

И ако е вярно, това, което казва независимият депутат Георги Кадиев, че не са посочени конкретните собственици на офшорните компании,  които са „прибрали“ източените от банката пари, то тогава министърът на финансите трябва да прочете доклада и да изиска тези отговори на въпросите, защото държавата вече е платила за това – от парите на вложителите в банката.

А ако в доклада е описано как са изтичали парите от банката, отново питаме защо вместо да упражнят надзор, в БНБ са си раздавали баснословни заплати и бонуси. Като например 19-те хиляди лева месечна заплата на управителя на Централната банка Иван Искров, получавани по времето, когато вместо да упражнява надзор е танцувал и пял „Назад, назад, моме Калино“ с мажоритарния собственик на КТБ.

Все неща, които в последната година и половина научавахме – на час по лъжичка, с шумни скандали и нулев резултат.

Така че безсилието и нежеланието на надзорните и другите отговорни органи не е новина. Новината я чакахме от доклада, който беше поръчан с аргумента, че една частна компания има ресурса да стигне до онези отговори, до които получаващите петцифрени заплати, официално известни бонуси и неизвестно колко цифрени комисиони, не могат да дадат. И е арогантно, мързеливо и намирисващо на корупция, почти две години след затварянето на банката да говорим за това, че трябвало да възлагаме ново, второ разследване, за да разберем  най-накрая къде са отишли парите. Защото очевидно никога няма да разберем. Не, защото компанията не си е заслужила хонорара. А защото политиците не искат и няма да покажат истината. Назад, назад, моме Калино!