Не плачи Калфин, не тъжи!

Политическата игра, често е заредена с голяма доза антилогика. Така както партиите,в един момент подкрепят правителството и не казват нито срещу него, а в следващия са вече кръвни врагове. Нещо подобно се случи преди няколко дни, между АБВ и ГЕРБ. Бойко Борисов, не се сдържа и коментира, пред българите в Лондон: „Нямат повод да напуснат правителството,

виждате, че и на Калфин му се плаче.“.

В действително, социалният министър в оставка, остави едно такова впечатление, на

крайно разочарование и липса на желание да напусне своя пост.

Калфин сам заяви, че се е чувствал много комфортно на своето място в сегашния кабинет. Борисов върна жеста и каза, че

не може да каже лоша дума срещу Калфин.

Калфин е бил голям професионалист и добре вършел своята работа. Накрая той изрази надежда, че все пак двамата ще запазят своето приятелство.

Калфин има дълга политическа кариера и така да се каже, знае как стоят нещата в политиката. Икономист по образование,

той има доста богато досие, както в държавния сектор, така и в частния.

В Европейския парламент, той сякаш успя да намери най-комфортното си място, защото работеше успешно, натрупа експертиза в социалната сфера и получи признанието на своите колеги. Европейските институции, обаче нямат нищо общо с националните. Там обществения натиск е много слаб, което позволява, на депутатите да работят по-спокойно, а също така и да печелят пари от лобизъм много по-лесно, но това е друг въпрос.

Калфин просто се оказа жертва на дребните политически игрички на АБВ.

Всички коментатори, все още се чудят, какво точно искат да постигнат депутатите на Първанов, чрез тези си действия. Предполага, се че ще се върви, към лява коалиция между БСП и АБВ, но е още твърде рано да се каже.

Антилогиката е в това, че Калфин, като човек с опит и експертиза, трябва да напусне своя пост и да пропусне възможността да направи нужните, според него, реформи,

само за удовлетвори партийните интриги на своя лидер Георги Първанов.

В политиката вероятно са минали десетки подобни хора, които са пропуснали възможността да направят нещо за страната, само защото се подчиняват на евтини политически стратегии и интриги. В България политиката е по-скоро интрига и позициониране, шахматна игра, а не реална дискусия за това, какво ще подобри живота на хората.

Калфин просто е поредната жертва на това мислене.

„Не плачи Калфине, не тъжи, че Първанов те проигра за жълти стотинки“. Дори и да не бъдеш министър повече, ти вероятно ще си намериш работа в частния сектор, която ще е достатъчно добре платена. На Бойко ще му е мъчно, но ще те преживее.

Проблема на Борисов сега е, че  

кабинета се крепи от „експерти“ по своите ресори, като Кунева и Лукарски, а там няма много мозък, няма много идеи.