Неизживяната тайна

Неизживяната тайна - картинка 1

Дора Габе и Пейо Яворов

7/ „Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.” – Дора Габе


Силната любов ражда силна поезия. Доказателство за това са така пропитите с нежна чувственост стихотворения на двама от бележитите писатели в нашата литература Пейо Яворов и Дора Габе.
Едно случайно стечение на обстоятелствата среща двете личности. Тяхнотоприятелство поражда силни чувства у двамата и то остава в спомените на поетесата.
Това е една история, зародила се още преди писателят да се запознае с Мина и, разбира се, далеч преди съдбата да го срещне с Лора. Една среща на Пейо Яворов с „първата българска поетеса” както по-късно ще я нерече самият той. Взаимното душевно разпознаване ще бележи голяма част от творческия път на Дора Габе и ще остане в спомена й завинаги.

През 1987 г. Снежина Кралева публикува книгата „Докосване до Дора Габе”, в която разказва за живота на поетесата, изпълнен с различни емоции и творчески изяви. В книгата Кралева разказва за всичко това, след като успява да се докосне до самата Габе. Авторката на книгата споделя с голяма нежност за срещите си с нея в собствената й квартира. Спомня си изящните движения и винаги добре вчесаната коса, дори в преклонната възраст на поетесата, в която се осъществява запознанството им. Именно в тази книга, разбираме и какво всъщност е свързвало Габе с Яворов.


„Аз имам една неосъществена любов и ще я имам докрай”

 

споделя Кралева думите на самата Дора Габе. Яворов остава завинаги в живота на писателката. Осемдесет години след първата им среща, неговият портрет продължавал да стои в спалнята на поетесата срещу леглото й .
Всъщност именно Яворов предсказва бъдещето на младата още Габе, току – що постъпила в Софийския университет. Когато нейната приятелка Екатерина Ненчева, която също пишела стихове и познавала Пейо, занесла стихотворенията на Габе при него, Яворов възкликнал: Вие сте родена да бъдете поетеса. Така се случва тяхното запознанство през пролетта на 1905 г.


Писателят става нейн „покровител” и „наставник” в творческия й път както си спомня Габе в книгата на Кралева. Където и да заминава младата Дора, неговите писма я следват неотлъчно. Заедно със своите, поетесата праща и стихотворенията си, които Яворов редактира, връща за коригиране, когато е необходимо и публикува в списание „Мисъл”.

Постепенно творбите на Дора Габе стават все по – добри, а писателят не спира да се възхищава на таланта й, така както и на нейната красота. Любовта, която пламва между двамата още при първите им срещи, се претворява в нежни стихотворения, пропити от дълбока душевност и чувственост.
И все пак пътищата на Яворов и Габе се разделят. Поетесата с горчивина споделя, че голяма заслуга за това имали хорските приказки.
Когато Софийският университет затваря временно врати, тя е твърдо решена, че трябва да продължи да учи в чужбина. Поетесата заминава, въпреки молбите на влюбения Пейо да не го прави. Разбират се тяхната кореспонденция да продължава. Редом с любовните откровения на двамата вървели и стихотворенията на Габе, които пращала на Яворов. Когато се връща в България става учителка по френски в Добрич. Веднага след като разбира за връзката на писателя с Мина иска незабавно да се види с него и заминава за София. Казва, че щом научила новината се почувствала „разпъната на кръст“. Среща се с Пейо, който е объркан и раздвоен. Не по-малко объркана е и Габе. В неговия живот вече съществувала Мина, а в живота на Дора постепенно навлизал Боян Пенев. Хорските клюки за Габе и Пейо непреставали. Поетесата си спомня тежката раздяла и безсънната нощ в хотелската стая. От тази нощ Пенев все по – често започнал да се вижда с писателката.

Преминала през толкова изпитания, щастливи мигове, хорски приказки, тежка раздяла, любовта успява да се претвори в приятелство, което продължава до самия край на Яворов. В „Докосване до Дора Габе” Снежина Кралева отбелязва, че когато Пейо Яворов се жени за Лора, първият дом, в който я въвежда е този на Габе и Боян Пенев. Двете семейства си ходели на гости и правели излети в планината. На един такъв излет до Витоша, Габе си спомня погледа на Яворов, който се спрял над нея и прошепнал: Боже мой, какви очи само имате! Златни, живи, необикновени. И съвсем зелени. Сякаш е плиснало в тях зеленото на гората.
Няма как това преплитане на душите да не бъде плод на вдъхновение в творчеството на Габе. Няма как тази любов да не бъде възкресена в стихотворенията на Яворов. Такива са „Насаме”, „ Може би”, „Самота”...
Споменът за тази любов остава в тяхното съзнание завинаги. Осем десетилетия след първата си среща с Пейо, поетесата признава пред Кралева, че продължава да го сънува и че обича истински само Яворов.

 

Под нежната омая на вечер замечтана

и двама ний горим! - не идвай чак при мен...

В прегръдките си взел те, когато ще желая

цял с тебе да се слея - и ний ще се топим

в блаженство и забрава, мъчително далеко

от себе си тогаз усещал те бих аз.

 

Ах вечер замечтана очите ни закрива -

и двама се топим! - но по-далеко стой...

Изгубил те от поглед, когато ще престана

да мисля зарад тебе, ний двама ще горим

един за друг в притома; - и колко, колко близо

усещал те бих аз до себе си тогаз!

 

П. Яворов "Насаме"

 

Автор: Стилияна Стоянова

Източник: spisanie.to

/30

Facebook Коментари

Коментирай

Ще бъдат ли честни изборите на 4 април 2023 г?

Не.

67.00%

Да.

22.00%

Няма никакво значение.

11.00%

Блогове