Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: Свобода или смърт!

Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

 Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов"

Да, това е текстът на историческото „Кърваво писмо“, изпратено от Копривщица в Панагюрище, с което се съобщава за началото на въстанието, оставило траен отпечатък в българската история.

„Ние, единствените, ние сами знаем своите си грехове – ние сме, които ще оценим черните страни на миналото.“, отсича Димитър Страшимиров в своята „История на Априлското въстание“. И тук пламва искрата. Искрата на бунта и на свободата.

Годината е 1876. Обявената дата е 1 май, но заради предателство, въстанието избухва преждевременно на 20-ти април. Въпреки неуспеха му, смелостта и саможертвата на бунтовниците разтърсват цяла Европа.

За да не преповтаряме историята, която всеки българин знае, ще се спрем единствено на града, от който някой историци смятат, че пламва искрата на бунта –  Панагюрище. През 1876 г. той става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. Въпреки това значението на града е историческо, а панагюрци – още тогава признати за горди, вярващи и смели българи. Техен е изборът на вдъхновяващия девиз „Свобода или смърт“ – избродиран върху знамето, ушито от пангюрката Райна Княгиня.

Като че ли огънят, запален от пангюрци, заразява целия български народ. И до днес всички в града се гордеят с подвига на героите, дали живота си за свободата.

Град Панагюрище днес отбелязва 140-годишнината от „събуждането на българския народ“. Отдаваме почести на онези знайни и незнайни борци, дали началото на българското Освобождение.

Това е денят, заради който имаме право да бъдем горди, че сме българи.

Учителят по история Емил Джасим написа в профила си във Facebook:

„На тази дата винаги се вълнувам много и винаги с надявам да не е почивен ден и да имам часове с моите ученици, за да излезем от учебното разпределение и да говорим за случилото се.

На 20-ти април преди 140 г. шепа хора вдигат въстание срещу немислимо по-голям враг.

Организаторите на въстанието са били обвинявани от чорбаджии, заможни търговци, крепителите на статуквото във всевъможни грехове. Дори някои са хвърляли върху въстаниците вината за зверствата и кланетата от страна на турците при потушаването на това въстание.

На тоя ден тези смели и млади хора, повечето от които в 20-те години на живота си, опровергават идиотската поговорка, че "по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки".

Мирисът на барут от първата пукнала пушка в Копривщица се усеща на този ден всяка година.

безсмъртните думи на Апостола на свободата Васил Левски „Дела трябват, а не думи“ отекват в ушите на българския народ на тази дата. И след това прекланяме глава пред смелостта и желанието за свобода на нашите прадеди. Защото историята е единственото нещо, което никога няма да бъде забравено. И паметната дата 20-ти април остава едно от малкото неща, които ни запазват като нация.

Заради тази дата безсмъртният Георги Раковски казва: "Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: Свобода или смърт!"