В чест на неговия създател - британският писател и драматург Дъглас Адамс
Дългас Адамс, един от най-популярните автори на хумористична фантастика, е роден на 11 март 1952 г. и умира през 2001 г., когато е на 49 г., от инфаркт в Калифорния.
Адамс създава най-известния в света пътеводител, този на галактическия стопаджия, разкривайки ненадминат литературен талант и чувство за хумор.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е научна-фантастична поредица, която обхваща едноименния му роман, написан през 1979 г., както и произведенията „Ресторант на края на Вселената“, „Животът, Вселената и всичко останало“, „Сбогом, и благодарим за рибките“ и „Почти безобидна“.
Нека си припомним някои крилати фрази от пътеводителя, подбрани от Здравка Трайкова:
„Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“
„Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.“
„Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.“
„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.“
„Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни.“
/33
