Няма нищо по-хубаво и нищо по-тъжно от завършекът на една книга ...
Няма нищо по-хубаво от разкошен финал на любима книга. Това остава като нещо, което ни държи дълго, дълго време.
„Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски
„Но тук започва вече нова история, историята за постепенното обновление на човека, историята за постепенното му прераждане, постепенното му преминаване от един свят в друг, запознаването му с нова, съвсем непозната досега действителност. Това би могло да бъде тема за нов разказ — но сегашният ни разказ свърши.”
„Мостовете на Медисън” на Робърт Джеймс Уолър
„Почне ли да се свечерява, заставам ей тук, взимам саксофона и свиря онази мелодия за мъжа на име Робърт Кинкейд и за жената, която той наричаше Франческа.”
„Граф Монте Кристо” на Александър Дюма
"Затова живейте, бъдете щастливи, мои сърдечно любими деца, и не забравяйте, че до деня, когато господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!”
„Лавина” на Блага Димитрова
„Стъпки в снега, макар и със следи от патерици, водят нанякъде. Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст? Стъпки в снега. Правят планетата обитаема. Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим по-нататък. Накъде?
По-нататък не е отъпкано…”
„Чест” на Елиф Шафак
„Чак когато престанах да получавам писмата й, разбрах, че е умряла втори и последен път.”
„Любовта трае три години” на Фредерик Бегбеде
„Най-фантастичното в живота е, че той продължава. Целунахме се бавно, сключили ръце под оранжевата луна, заслушани в бъдещето.
Погледнах часовника си: беше 23 и 59.”
„Белият Бим, черното ухо” на Гавриил Троеполски
„Земята беше поръсена с капчици небе. И беше много тихо. Толкова тихо, сякаш никъде нямаше зло.”
„Мисия Лондон” на Алек Попов
Ще се измъкна от тия лайна, каквото ще да става! Всичко, което не ни убива, ни прави по-силно. Който го е казал, да се гръмне.”
/40
