"Няма по-верен приятел от книгата" - Ърнест Хемингуей

Вчера отидох до една библиотека. Влязох и усетих любимият аромат на стари книги, леко застоял въздух и прашни лавици.

И какво ме накара да пиша за библиотеките?

Това, че беше съвсем празна.

Имаше само една възрастна дама, която четеше. Какво ли друго да прави. Поразходих се, от редовете ме гледаха какви ли не заглавия, български, чуждестранни, все едни леко изпокъсани и измачкани, но навяващи само уважение и предизвикващи успокояваща въздишка.

Избрах си няколко книги и ги "наех". И мисълта ми е: не са ли на мода вече библиотеките?

Преди повече от година някъде четох за обета на Марк Зукърбърг, създателят на Facebook, който си обещава да чете по една нова книга на всеки две седмици. Същата година дори създаде събитие в социалната мрежа, в което приветства хората да четат - някой споделя книга и ти имаш две седмици, през които да я прочетеш. Идеята му не е никак лоша, като има и български групи със същата или подобна бойна задача.

И все пак всичко това ни довежда до въпроса - превърнахме ли и книгите в нова социална мода?

Библиотеките в България не са никак малко. За момента съществуват около 6900 библиотеки, като около 4000 са били закривани периодично с времето. При това данните не са никак актуални за момента. От 70-те години съществувала единна библиотечна система, която съвсем вече е разрушена. Библиотеките се срещат в читалища, училища, университети, има ги и в научни центрове.

Спомням си когато бях малка и ходех до библиотеката за книга. Влизах вътре и имаше толкова много хора, търсещи своето ново любимо четиво. Спомням си как мама взимаше роман за себе си, а за мен някоя малка сладка книжка, грабнала ме още с шарената си корица.

Минавахме покрай автори, епохи, теми, животи, сюжети, силуети, лъхащи от всяка една книга. Вече все по-рядко посещавам библиотеката. В повечето дни тя не работи, тъй като така и така няма да отиде никой.

Повечето библиотеки са занемели. В края на учебната година децата ходят там, за да си вземат задължителните книги за лятото и това е. Университетските са доста по-посещавани, тъй като голяма част от материалите могат да бъдат открити там, но някои от правилата позволяват само преснимане на книгата/учебника, което е правилно, но се губи тръпката от взимането на книга. Пък и като цяло четивата са с по нови заглавия, по-нови автори и я няма тази стара миризма на тънък лист хартия и корица.

Хубавото е, че все повече и повече хора четат, виждаме ги навсякъде, по улиците, градският транспорт, кафета, паркове, навсякъде. Става ти мило и приятно. Но любителите на книгата предпочитат да си я закупят, да бъде тяхна, да стои на рафта след като е прочетена, и някога след време да бъде препрочетена. Книжарниците са пълни с чисто нови книги, пък дори и стари издания.

Само 10% от българите посещават библиотеките, като това се дължи на липсата на нови и актуални заглавия. Имайте на предвид, че този процент е от 2011-та година, какъв ли ще бъде той днес, 5 години по-късно. Четенето става все по-лесно и достъпно, на смартфон, таблет, лаптоп. Много по-удобно е, няма спор. Особено ако сте решили да прочетете някоя книга от поредицата "Песен за огън и лед". Тези книги са доста тежки и неудобни, за да бъдат носени насам-натам.

Скоро подканих малката си братовчедка да прочете "Хари Потър". Каза ми, че чете само книгите, които са и задължителни за лятото, пък дори не всички. Някак се разбрахме и започна да чете. Прочете първата книга за 2 дни. Продължава да чете поредицата и говори за нея с възхищение и ентусиазъм, като четящ и разбиращ човек.

В това е и целият смисъл. Да прочетеш нещо, което да промени живота ти, макар и с малко, и никога повече да не забравиш тази книга.

Затова, от време на време, когато сте прочели всички ваши книги, тези на приятелите си, и нямате средства за нова, минете през някоя библиотека. Поемете си широко въздух, опипайте всяка една прашна книга и изберете тази, която ще помните вечно.

Коя е книгата, която прочетохте и никога няма да забравите? :)