Може би, ако не на смърт, то на изолация…
5/Помните ли красивата иранка Захра, която ни трогна с нейната история. Днес се разбра, че тя има шанс да получи статут на бежанец. Съдът постанови, че молбата и за международна закрила трябва да бъде преразгледана, съобщава вестник „Труд“.
Да припомним накратко, каква беше нейната съдба. В момента Захра е част от Евангелската църква в Несебър и работи като фризьорка. През 2012 година тя избягала от Иран и първият й пристан бил в съседна Турция. Там заедно със сестра си и нейните деца прекарала известно време. По-късно сестра й заминала и се устроила в Швеция. Захра обаче иска да живее в България. “Тук се чувствам добре с новите си приятели”, казва красивата жена, пише „Труд“.
Обаче от Агенцията на бежанците заявиха, че Захра не отговаряла на статута ни за бежанци и че животът й реално не бил заплашен, защото в Иран не се водело война.
Така, не знаем дали животът й е заплашен или не, ако се върне в страната си, само знаем, че Захра е приела християнството и иска да остане тук. Желанието на младата жена не е ли достатъчно? Фактът, че Захра иска да работи и да живее в държава, от която ние бягаме, не е ли достатъчен да получи статут на бежанец?
Добрата новина от днес е, че съдът в Бургас наистина уважи искането на иранката и отмени решението на Агенцията по бежанците. Той отхвърля последното решение на интервюиращия орган, а именно че “чужденката не е посочила никакви факти, обосноваващи основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група” .Та, така поне за сега, Захра остава в България. Докато бъдат проверени твърденията на Захра, че „в Иран религиозните малцинства се преследват и че има опасност за нейния живот, след като е приела християнството“.
Дори, адвокатът на младото момиче посочи за пример християнски пастор, който е осъден на смърт в Иран, а според доклад на ООН страната е водеща в екзекуциите особено на приелите християнството. Може би, няма да я разстрелят публично, с оглед опитите на Иран да се модернизира. Но въпреки това, Захра ще бъде изолирана, защото кой знае как тя ще бъде приета в някоя част на Иран (извън Техеран), където населението е с по-закостняло мислене?
Тогава бива ли да изпращаме Захра там, когато вече е приела да бъде част от нас? Тя иска да живее в България, има приятели тук, приета е от българското общество. Работи легално, плаща си данъците и прави всичко по правилата. Какво значение има националността тогава?
При пожелание, че има доста българи, който укриват данъци, не плащат сметки, не спазват никакви закони. Замислете се, всеки от нас се сеща поне за един такъв пример, нали?
И така най-сетне съдът да отсъди справедливо. Преди час се разбра, че е решил да остави Захра в България. Добрата новина на деня!
/40