Няма власт над оная глава, която в името на свободата е готова да се отдели от раменете си...
Всяка година на 2-ри юни, точно в 12:00 часа, България застива в мълчалив поклон пред подвига на Ботевата чета. Зловещият вой на сирени в слънчевия юнски ден трябва да събуди съвестта на поредното поколение наследници на онези 198 луди глави, тръгнали да събарят империята с купени в последния момент пушки и униформи и почти без никаква военна подготовка.
Всяка година с много емоции и някак гузно задаваме едни и същи въпроси. Кой уби Ботев? Колко предателства – от залавянето на Левски, през издаването на плановете за въстание в началото на май, до залавянето на оцелелите четници – лежат на националната ни съвест? Каква щеше да е съдбата на Ботев, ако Априлското въстание беше наистина общонародно, а не ограничено почти само в Четвърти (Панагюрски) революционен окръг? Ами ако и Трети (Врачански) революционен окръг беше въстанал?
Ботев, както и Левски, лежат някъде в неизвестни гробове, а можеше да доживеят почтена старост, те трябваше да са сред строителите на свободна България и вероятно съдбата ни щеше да е различна – без братоубийствени войни, национални катастрофи и безкрайно лутане между Изтока и Запада…
Но „можеше“, „трябваше“ и „щеше“ за напълно безсмислени от гледна точка на историята думи – каквото се е случило, то е в миналото и не може да бъде променено!
По силите ни е единствено да помним и всяка година, за една минута само да се изправим пред онези 198 мъже, които доказаха, че може да си роден роб, но от волята ти зависи какъв ще умреш и за какво ще си дадеш живота.
От общо 198 четници, в сраженията между 18 май и 22 май (3 юни по нов стил) загиват 94 души, 26 са заловени и заточени, 2 от тях умират в затворите, а 76 дочакват свободата на България.
На 1 юни 1876 г. (20 май по стар стил) четата на Христо Ботев е в подножието на връх Вола. На свечеряване битката, която водят с турска войска по върховете Купена, Камарата, Клена и Околчица, утихва. Войводата е пронизан от мистериозен куршум, а оцелелите четници избират Никола Войновски за командир. Преминават Искър при Люти брод и оттам се разпръскват из дебрите на Балкана.
На следващия ден групата, предвождана от Георги Апостолов - един от помощниците на Ботев, се озовава при местността Ритлите и успява да се скрие в кошарата на баба Мария Цоловска.
Там, при Рашов дол, след жесток и неравен бой, успяват да се измъкнат, като носят на ръце тежко ранения си главатар. Но боят се подновява след пристигането на башибозуците и редовната войска, водени от Мехмед Селимоглу, един от най-кръвожадните черкези в района.
12 четници, начело с Георги Апостолов проливат на това място кръвта си. Турците отсичат главите на мъртвите и тръгват с тях от село на село към Орхание, днешния Ботевград.
Съдбата на групата, предвождана от Димитър Икономов, не е по-различна.
Четниците слизат в землището на село Литаково, водят неравна битка с противника, оттеглят се в Рижовската воденица, но там сраженията продължават. Петима са смъртно простреляни и обезглавени. Турците понасят главите им на кърваво шествие - със зурни и тъпани, за назидание на непокорната рая.
Общо 18 ботеви четници загиват в района, а местното население успява да спаси от поругаване главите им - къде с жълтици, къде с помощта на ракията и виното.
Скравенчани ги измолват, литаковци ги крадат, гурковчани от някогашното село Уруците също развързват за тях кесии, ботевградчани също си имат един череп.
Когато башибузуците излагат петте глави на мегдана в Литаково, гледката е толкова ужасяваща, че потресените, потънали в скръб селяни решават да напият заптието, оставено да ги пази и да откраднат останките на четниците. Планът сработва, а един от тримата попове ги погребва според християнския обичай. След освобождението литаковци махнали понтона на олтара, извадили петте черепа и ги закопали в общ гроб в двора на черквата, а на камбанарията поставили паметна плоча. Там са си и досега...
12 отсечени при Рашов дол глави тръгват да сеят ужас и страх сред раята по пътя към Орхание. Един от черкезите, заптието Яшар Чолака, подритва две от тях - най-брадатите, и отсича: Тия двамата ще си ги заведа в Уруците. Вероятно е смятал, че един от тях е войвода. Отнася кървавите си трофеи в хана на Дилчо Генов и гуляят започва. А черкезинът се заканва и на кръчмаря - ако не даде още ракия, да подостри кол и за своята глава.
Местните хора вадят скътани жълтици и откупуват отрязаните глави. После жените ги измиват с вода, оплакват ги, повиват ги в бяло платно и ги погребват в двора на кръчмата, в съседство с черквата "Св. Иван Рилски". След Освобождението останките на двамата незнайни герои са пренесени в черквата. През 1982 г. са пренесени с почести в сградата на кметството, в селската библиотека, между книгите, където стоят и до днес.
Общо 18 са - 5 в Литаково, 2 в Гурково (бившето Уруците), един от черепите днес се пази в Ботевград, 10 са в единствената костницата на Ботевата чета – тази в Скравена.
На 3 юни 1876 г. (22 май по стар стил) цялото село Скравена е изкарано насила на мегдана, за да гледа шествието на победителите с набучените четнически глави. Новината за ужасяващата картина стига до орханийския каймакамин, който бил добър човек, твърдят в спомените си негови съвременници. Той сам тръгнал от Орхание към Скравена и там двама местни първенци - Петко Студенковски и Георги Стаменов, членове на Орханийския революционен комитет, го убедили да им даде главите на десетима от загиналите четници - за да не се плашат от тях "булките в касабата".
Така главите остават в селото. Заравят ги дълбоко в двора на местната черква. На 3 юни 1930 г. скравенският свещеник Георги Попдимитров пред очите на цяло село изравя от пръста черепите на четниците.
Почистват ги и ги поставят във витрина в черквата, където стоят до 19 май 1982 г. - деня, в който е открита костницата. От всички, спасени от поругаване черепи, разпознат е само един - на Георги Апостолов.
Паметникът-костница на Ботевите четници е в списъка на Стоте национални туристически обекта с № 82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в Народно читалище „19 февруари 1906“.
Ако имате път към Ботевград, продължете още малко през долината, към стръмния скат на Балкана, който пази града от северните ветрове и посетете село Скравена. Ако имате време, отбийте се и през Литаково.
Там още пазят костите на ботевите четници - да напомнят, че "няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество". Думите са на самия Ботев...
И веднъж в годината, на 2 юни, се събират на селския площад пред костницата да им отдадат почестите, които заслужават.
