Те не заслужават грижи и внимание, нали?
Нека започнем с въпроса: Какво всъщност представлява аутизмът? Това най-общо казано представлява усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър, наблюдавано за пръв път от американския психиатър Лио Канър. Паралелно с него австрийският педиатър Ханс Аспергер наблюдава сходни с аутизма клинични симптоми, които залягат в основата на Синдрома на Аспергер - друго разстройство от аутистичния спектър.
Знаете ли, че според статистиката аутизмът е най-бързо нарастващото разстройство в развитието в целия свят. Преди 20 години диагностицираните с аутизъм деца са били 5 на 10 хиляди, а към 2013 те са 1 на 100 и броят им продължава да расте.
Около 67 милиона души по света са засегнати от аутизъм. А, в България за 2013 година дечицата с аутизъм са около 17 000 с тенденция за увеличаване. А държавата ни е създала изключително малко центрове за такива деца.
И тук идва иронията. Днес стана ясно, че Център за работа с деца аутисти, който отвори преди по-малко от година, е пред затваряне заради липса на пари. Центърът работи по нов за България метод, а екипът е преминал през специално обучение. Това съобщи Нова телевизия.
В този център се работи по метода на приложно-поведенчески анализ – сравнително нов у нас и с доказано най-високи резултати при работа с деца аутисти. За да може екипът на институцията да работи правилно по този метод, всяка седмица психолозите и педагозите тук преминават през т.нар. супервизия - обучение по скайп със свои по-опитни колеги от чужбина.
Какво се случва обаче? Центърът няма пари, а пък дарителите не намаляват. А резултатите са видни. За обучение в центъра чакат 20 деца. Сградата е предоставена безвъзмездно за 10 години от общината. От центъра очакват държавата да ги подкрепи с делегиран бюджет. Шанс има. Но пък първо трябва да се премине през конкурс, резултатите, от който ще станат ясни в края на лятото.
А, ние питаме какво ще стане с тези чакащи на опашката деца с аутизъм? И те ли трябва да чакат държавата да ги подкрепи? Това са дечица, болни, които имат нужда от такива центрове, защото там им се обръща заслужено внимание. Не е правилно такива заведения да бъдат затваряни, нали така? Защото детето аутист има нужда от специална грижа и внимание. Но уви, явно държавата не го разбира. И колкото и нови методи да се прилагат в работата с тези дечица, колкото и големи специалисти да работят, има нужда от финансиране.
И сега, както обикновено предстои да чакаме решението на община и държава… А дотогава децата с аутизъм ще се редят на опашка и ще чакат своя шанс да се почувстват по-добре….
/34
