Освобождението е в сърцата

Освобождението е в сърцата - картинка 1
Снимка: БГНЕС

Десетки хиляди столичани вчера избраха да чакат с часове на опашка, за да видят знамето на опълченците. Не отидоха в мола

9/ Денят на отворените врати във Военно-историческия музей вече е традиция на Националния празник. И всяка година много хора избират да се запознаят с историята на българската отбрана или да си припомнят някогашната мощ на армията именно на този ден.

Вчера обаче причината дворът на музея да се препълни с хора беше друга - възможността да видят /и да се снимат/ със светинята на Освобождението – Самарското знаме. Опашката започваше още от портала, извиваше се докато стигне входа, но търпението на хората беше необичайно. Причината – оригиналът на Самарското знаме се показва за трети път в последните 15 години, иначе се пази в хранилището на музея.

Ушито е от естествена коприна, заради което трябва да се пази на сухо и тъмно място. От едната му страна е изобразена икона на Св. Богородица и Иисус Христос. От другата му страна са изобразени Св. Св. Кирил и Методий. Има вграден орден за храброст.

Самарското знаме е направено за Априлското въстание от монахини от руския град Самара. Но заради бързо развилите се събития не успява да вземе участие в него. Така е решено то да бъде връчено на българското опълчение по време на Руско-турската война и е дадено на Трета опълченска дружина на 6 май 1877 г.

Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да се гордеем със славната си история. А желанието на хората да се докоснат до светинята и да разкажат на децата си тази история, показва, че за България има надежда. /Въпреки опашките за паркиране в моловете и мнозината избрали тях в почивния празничен ден./

Във Военния музей обаче бяха десетки хиляди. На Шипка се качиха около 100 хиляди. Хиляди развяха 300-метров трибагреник в Стара Загора...За всички тези хора въпросът дали преди 138 години сме се освободили от робство никога не е стоял.

Но не можем да не припомним отношението към празника в Кърджали, където вече повече от десетилетие поп, кмет и мюфтия се събират на площад „Освобождение“, за да изпият кафето на толератността. Там и в региона думата е съжителство, а обикновените хора ги обединяват едни и същи проблеми – най-често свързани с оцеляването. Свободата я разбират еднакво. Така, както и всички ние, които почетохме паметта на героите в сърцата си и си спомнихме за желанието да не бъдем роби.

Празнувахме Освобождението и възкръсването на нацията. С надежда за по-добро бъдеще. Остава и да го направим.

 

 

 

/37

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове