Отново ще ни следят в интeрнет!

Отново ще ни следят в интeрнет! - картинка 1

Претекстът е „издирване на лица”

Мнозинството в парламента върна зачертаното от Конституционния съд следене на гражданите в интернет и по телефонни разпечатки с мотив „издирване на лица”.

Депутатите гласуваха на първо четене промяната, предложена от Министерския съвет. Тя позволява на службите да ровят в електронните ни пощи и да изискват телефонните ни разпечатки за издирване на други хора, когато може да се направи „обосновано предположение, че са станали  или  могат да станат жертва на тежко престъпление”.

В мотивите на правителството, скрепени с подписа на премиера Борисов, се казва, че сегашната уредба „създават затруднения в дейността на органите, извършващи издирване на лица”. А промяната била нужна за установяване на времето и мястото на изчезване на търсения човек, лицата, с които е контактувал, както и онези, които са подавали грешна информация.

Опозицията реагира остро на разширяването на следенето в интернет. От БСП се обявиха твърдо против законопроекта с „елементи на полицейщина“. И се заканиха да сезират Конституционния съд.

„Посягате към свободата на гражданите. Нашите притеснения са, че ще има елементи на полицейщина и полицейска злоупотреба. Вие ръководейки институциите и особено МВР сте доказали, че прекалявате”, заяви социалистът Красимир Янков.

Петър Славов от Реформаторския блок предупреди, че заложените граници са твърде широки – всеки може да бъде третиран като потенциална жертва на престъпление и под този претекст службите да следят, когото си поискат, включително протестиращите срещу управлението.

Случва се, след като през 2014 г. Съдът на ЕС в Люксембург обяви за невалидна евродирективата за запазване на трафичните данни с цел разкриване на тежки престъпления, защото дава голям простор на службите да надничат в личния живот на гражданите.

През 2015 г. по искане на тогавашния омбудсман Константин Пенчев Конституционният съд у нас обяви за противоконституционни съответните разпоредби в Закона за електронните съобщения. Дни по-късно парламентът спешно поправи закона, като предвиди ползването на трафични данни само за разкриване на тежки престъпления, намали срока на съхраняването им до 6 месеца, предвиди исканията на службите за следене в интернет да бъдат ясно мотивирани.

Александър Кашъмов: Няма гаранции срещу злоупотреби!

Гласуваната промяна отваря широко вратата за злоупотреби, още повече че проблемът със следенето в интернет у нас не е от вчера и от днес, категоричен бе пред De Facto Legal шефът на правния екип на Програма „Достъп до информация“ Александър Кашъмов.

Дори в обявената за невалидна евродиректива достъпът до трафичните данни се допускаше само за разкриване на тежки престъпления, не и за издирване на лица, напомни юристът. А сега българският закон дава възможност за проследяване на имейли и телефонни разпечатки по „обосновано предположение“, че някой е станал жертва на престъпление. Като изобщо не се прави дори и опит за някаква дефиниция на рамките на това „предположение“.

И още – каталогът с тежките престъпления, наказуеми с над 5 г. затвор, е твърде дълъг, напомни Кашъмов. И попита: нима за кражби и пътнотранспортни произшествия също ще се налага издирване на лица по трафични данни? Юристът е категоричен – ако парламентът е решен да гласува промяната в ЗЕС и на второ четене, е наложително списъкът да се ограничи, примерно до престъпления срещу личността.

/34

Facebook Коментари

Коментирай

Какво очаквате от българското председателство на Съвета на ЕС?

Управляващите ще използват повода да се хвалят.

56.52%

Българското кое?

26.09%

Опозицията ще използва повода да прояви активност.

8.70%

Ще "валят" медийни скандали - у нас и в чужбина.

8.70%

Бълагрия ще придобие сериозен авторитет на международната сцена.

0.00%

Блогове