Не е вярно, че пред смъртта всички са равни! Някои и там са по-равни от други...
всичко за живота на тираните, което е довело да завидното или злополучно положение да не бъдат погребани.
Томчето на издателство „Милениум“ може да намерите по книжарниците от началото на другата седмица - 4 април. „Мавзолеите…“ е четвъртата книга от историческата поредица на журналиста Иван Първанов, вдъхновена от биографиите на известни личности, държавници и политици. Първите заглавия в нея, които се радват на голям читателски интерес, са: „Кремъл – власт и смърт“, „Децата на диктаторите“ и „Любовниците на властта“.
Ленин, Хо Ши Мин и Георги Димитров са само едни от най-известните мумии по нашите ширини.
Оказва се, че в социалистическия блок модата на балсамирането на държавни глави пълзи като зараза. Било е въпрос на чест мъртвият председател да стане опредметено „божество“. В Европа, Азия, Африка и Южна Америка и до днес се пазят много такива експонати. В подробен списък в края на книгата се вижда, че мавзолеи има и е имало навсякъде по света и във всички епохи. Съществуват пантеони на римски императори, японски шогуни, религиозни водачи, западноевропейски монарси, олигарси от подземния свят на Москва… А днес
който иска и има пари, може да си плати и да остави костите си в луксозен мавзолей в частни гробници и гробища,
например в САЩ.
В „Мавзолеите“ авторът ни повежда задъхано през безброй интересни истории на балсамирани личности, като се спира основно на руски генерали, загинали героично, и на партийни вождове от цял свят. Животът на „героите“ му е различен, но още по-различна е съдбата им след тяхната смърт – нещо, което не би могло да се каже за масата хора! Защото превръщайки се в историческа реликва, в култов предмет, те започват да съществуват наново, по друг начин. Съдбата им оттук нататък се определя от други хора – обикновено техните доскорошни верни партийни другари. Някои биват погребани след време, а други са сложени да отлежават, дълбоко замразени в специални камери, в очакване отново да бъдат реабилитирани и понесени на вълните на народната любов, да полегнат отново в някой мраморен саркофаг.
С времето мумиите започват да зависят и от други неща
– първо, от ветровете на историята., които пометоха, за съжаление на голяма част от българския народ, мавзолея на Димитров. И второ - от законите на биологията!. Ако някой нещо сбърка при балсамирането, мумията постепенно се разпада. Поддръжката през годините излиза солено – стотици хиляди долари на година. Скъпо е и всичко останало. Стъклата на саркофазите в мавзолеите издържат на бомбардировка и на земетресение. Но, разбира се, каквото и да се случи с един покоен диктатор – има изход. В театъра на историята огромна роля играе реквизитът! И за много от известните личности в мавзолеите се предполага, че под костюмите им се крие не специално обработената тлен – а гумена кукла!
Монументални пантеони, светилища или просто ниши, в които има шепа пръст, мавзолеите възбуждат много смесени и крайни чувства.
Хо Ши Мин – балсамиран сред гори и в пещери
Балсамирането на виетнамския комунистически лидер Хо Ши Мин се оказва истинско предизвикателство за руските специалисти. Никога досега не им се е налагало да работят в открити военнополеви условия, под свирещите куршуми и падащите бомби. Работата върви бавно и много трудно, тъй като често се налага посред бял ден или през нощта тялото да бъде местено заради американските бомбардировки. А заедно с него трябва да се премества и цялото медицинско оборудване. Спецовете са принудени да извършват балсамирането на невероятни места: в тъмни и влажни пещери, в тайни скривалища насред горите, край блата и реки, които със сигурност не са най-подходящите условия за такава работа. Въпреки това обаче те се справят успешно.
Мао Дзедун умира на специална дата
На 9 септември, малко след полунощ, по нареждане на ръководителите на Китайската компартия и със съгласието на съпругата му, животоподдържащият апарат е изключен и китайският диктатор Мао Дзедун умира. Всъщност, в случая съпругата му изобщо няма думата. Другарите на Мао са избрали той да умре точно на 9 септември, тъй като датата 9.09. щяла да бъде лесна за запомняне от народа на Китай.
В Китай спешно е обявен национален конкурс за изграждането на саркофаг. Предложените модели са подложени на изключително тежки тестове като симулации на бомбардировка, унищожително земетресение от 8 степен по скалата на Рихтер, наводнение, стрелба по стъклото или удар с твърд предмет. В случай на война или природно бедствие цял Китай може да загине и да бъде унищожен, но мумията на Председателя трябва да бъде съхранена.
Милиардерът Маркос обитава мавзолей от кирпич
Филипинския президент и диктотар Фердинанд Маркос заема едно от първите места в класацията за най-корумпираните държавни глави в света. Още в началото на управлението си той „щипва” 56 милиона долара от държавната хазна, за да финансира предизборната кампания за втория си мандат. Маркос умело използва военното положение за личното си облагодетелстване. Става практика той да конфискува най-големите и печеливши държавни предприятия или частни фирми и да ги раздава на членовете на своето семейство. През 1986 г. държавният глава е свален с военен преврат. Фамилията му, бягайки към Филипините, качва със себе си на самолета 24 куфара, пълни със златни кюлчета и диамантени бижута. Бившата президетша Имелда Маркос е принудена да се раздели с колекцията си от 2700 чифта обувки, които няма как да събере вборда.
Днес обаче тялото на Маркос обитава един от най-бедните мавзолеи на държавни глави в света. Останките му се намират в хладилна крипта, поставена в къща от кирпич, в провинция Северен Илокос, Филипини, където живеят синът и дъщерята на починалия диктатор.
Вечният дом на Енвер Ходжа, превърнат в бар „Мумията“
Три години след смъртта на авторитарния ръководител на Албания - Енвер Ходжа, ръководството на местната компартия взема решение да бъде построен негов мавзолей, който да е ненадминат по своята монументалност. Издигнатото съоръжение има огромно сходство с египетските пирамиди, а погледнато от въздуха прилича на орел с разперени крила.
Но каква е съдбата му днес? В средата на 90-те години в сградата отваря врати конферентен център и бар с доста красноречивото име „Mумията”.
Клемент Готвалд се разпада
Кой точно е виновен и къде е сбъркал не е ясно, но след десетина години мумията на Клемент Готвалд – председателя на Чешката комунистическа партия, внезапно започва да почернява. Според един от слуховете горните и долните крайници на комунистическия диктатор се отделят от тялото и се налага да бъдат заменени с изкуствени, които дрехите доста дълго време прикриват. Накрая обаче тленните процеси обхващат и лицето и това повече няма как да бъде скривано. Затова ръководителите на Чехословакия много умело използват процеса на развенчаване на култа към личността в СССР, за да „развенчаят” и своя бивш диктатор и да се отърват от мумията му без това да събуди подозрение у народа. През годините бившите работници и охранители в мавзолея на Готвалд пазят гробно мълчание и нито потвърждават, нито отричат слуховете за случилото се. След разпадането на социализма, мавзолеят е закрит, а тленните останки са изнесени и погребани. Сградата на мавзолея пък е приватизирана и продадена на американска компания, която без да се притеснява от мрачната слава на това място, иска да открие там развлекателен център.
/10
Коментари 2
Ами да, това също е неравенство :) Лека им пръст, разбира се, макар някои от тях да не заслужават...
и какво им е по- равното? Да не ги оставят на мира и в одвъдното. Не ми се мисли колко е гадно да те тормозят и като умреш