Пещерният човек не е живял в пещера

Пещерният човек не е живял в пещера - картинка 1

Археолози са откривали артефакти в пещери, затова смятат това място за дом в съвременния смисъл на думата

През XVIII век Карл Линей е основал съвременната биологична систематика. И е говорил за вида Homo troglodytes, примитивни хора, живеещи из пещерите на Индонезийския архипелаг.

Макар видът троглодити, наричан още „горски човек“, да бил грешка, за първите хора се е вкоренило званието „пещерни“.

Тази идея се вписва в концепцията на човешката еволюция – хората са слезли от дърветата; озовали се на земята, са си направили домове в пещери и след това са започнали да строят небостъргачи в мегаполиси.

Археолози са откривали артефакти в пещери, затова смятат това място за дом в съвременния смисъл на думата.

Американският антрополог и археолог Маргарет Конки, професор от Калифорнийския университет в Бъркли, си задала прост въпрос: какво са правили хората по цял ден в пещерата? Ами ако разгледаме получените за годините работа данни от гледна точка на мобилната култура – такава, каквато са имали ескимосите? И Конки решила да търси отговори извън пределите на пещерата.

През последните 20 години изследователката и екипът ѝ изучават открити пространства в подножието на Централните Пиренеи във Франция. Проектът ѝ Between the Caves е концентриран върху палеолита или каменния век – преди хората да уседнат и да водят слабо подвижен живот. За времето на изследването Конки разбрала, че хората в този период не са били пещерни.

Археолозите са способни да определят по зъбите в какво време на годината е било убито животното. А някои животни са били достъпни за лов в конкретна местност само в определено време от годината – например видове риби. Находките доказват, че хората са прекарвали в пещерите няколко месеца в годината.

Екипът изучил 360 разорани ниви, лозя, насаждения със слънчоглед и различни култури в областта Ariège. Според Конки плуговете изваждат всички артефакти на повърхността, затова находките били много. Сред тях са кремъчни оръдия на труда.

На планинския хребет учените случайно открили артефакти – те буквално изскочили изпод копитата на конете. В този район имало стотици каменни оръдия, а разкопките стигнали до каменни плочи. Тези плочи може да са били част от къщи, а възрастта им е около 17 000 години. Жълти, черни и червени бои говорят за това, че ранните хора са ги използвали за рисуване, включително по тялото.

Хората обикновено са си правели домове край източници на кремък и са го използвали за оръдия на труда. Някои открити инструменти са били доработвани от следващите поколения. Но мобилността на хората се потвърждавала от парчета кремък, които били донесени от далечни региони, понякога разположени на повече от 200 километра.

Маргарита Конки предлага да се говори за хората от това време не като за „бездомни“, а като за „пространствено амбициозни“.

Източник: megavselena.bg

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Какво очаквате от българското председателство на Съвета на ЕС?

Управляващите ще използват повода да се хвалят.

56.52%

Българското кое?

26.09%

Опозицията ще използва повода да прояви активност.

8.70%

Ще "валят" медийни скандали - у нас и в чужбина.

8.70%

Бълагрия ще придобие сериозен авторитет на международната сцена.

0.00%

Блогове