Победителя в Crime Hour: Като малък се страхувах от тъмното

Победителя в Crime Hour: Като малък се страхувах от тъмното - картинка 1

Еридиан Кюлджи: Обичам да пиша, защото това са моите мускули които се простират из цялата Вселена

Еридиан или известен във фейсбук като Eddy Jay Jay е победител тази седмица в играта на No Comment и издателство "Сиела", "Crime hour". Еридиан спечели с историята под снимката "Урок по криминалистика". Ето какво разказа победителят пред No Comment: 

- На колко сте години и с какво се занимавате?

На 21, уча в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност български език и турски език, 2-ри курс съм. Казвам се Еридиан.

-Защо обичате да четете и пишете криминални истории?

Освен да чета, обичам да рисувам (просто съм любител) най-често в стил графика, но се отнасям доста несериозно към това. Помня, че през 2013 г., когато работех в един хотел на Елените като сервитьор, бях се поупражнил доста на стените на дадената ни от тях стая. Доста неща бях нарисувал по стените (с молив и въглен), обаче най-истинското, което все още би трябвало да стои (ако ценят изкуството) е "Тъга" на Ван Гог. Между другото, все още се чудя, защо не ме глобиха тогава. Е, все пак, май разбират от изкуство! :)
Всъщност, ценя класиците. Нямам особени наклонности към криминалетата. Естествено, не можем да изключим Конан Дойл, Агата Кристи, Мери Шели, или по- съвременния Стивън Кинг, които смесват криминалния жанр към ужаса и това никак не пречи да бъдат незабравими автори.

Общо взето ценя само истинската литература или тази, която за мен е истинска.

Под истинска литература разбирам следното: „Спасителят в ръжта” на Селинджър, „Питай прахта” на Фанти, „Жени” на Буковски, „Уолдън” от Торо, „Тревни листа” на Уитман и пр. и пр.
Обичам да пиша (не само криминални истории), защото това са моите мускули, които се простират из цялата Вселена. Това са моите алвеоли, които дишат и в Космоса. Това са ми аксоните, извличащи светлина от мрака. Така бих се изразил, дано не звучи пресладко или префърцунено.

- Има ли ситуация в живота в която да сте изпитал страх и да я определите, като криминална история?

Не съм виждал мъртъв човек. Не знам даже това страшно ли е. Дикенс, знаете, какво казва „… той ще бъде красив труп” или нещо такова, не си го спомням точно.
Като малък се страхувах от тъмното, обаче това не върши работа, предполагам. 

- Би ли ни разказал история?

Друго не толкова конкретно нещо мога да споделя с вас, доколкото думите ми позволяват.

”Истинския свят си течеше, на нормални обороти.  Г. излезе от къщата си. Качи се в колата и потегли към работа. Понеже Г. е вярващ, знае, че върху дясното му рамо има дяволче, което записва прегрешенията, а върху лявото рамо има ангелче, което записва добрите дела.
И той почти ги виждаше. Сутрин им пожелаваше лека работа, вечер - лека нощ. И изобщо Г. се държеше с тях прекрасно. Знаеше, разбира се, те докладват на Божеството.
Една заран Г. се събуди и откри, че всичко е Тъмнина. В реалния свят беше починал от разрив на сърцето. Г. беше в мрака, имаше съзнание, но ангелчето и дяволчето бяха изчезнали. Никой го докосна по дясното рамо изотзад, Г. се обърна, а Никой му каза:”И ти си, приятелю, Никой”

/29

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове