Още като дете, от сп. "Космос" ми хареса да чета и да решавам задачките в забавните страници
- На колко сте години и с какво се занимавате?
На 58 години съм. Медицински специалист, но в момента не работя, и имам много свободно време.
-Какво обичате да правите в свободното си време?
Обичам да ходя из София, да 'седя на компа', понякога чета, понякога надраскам нещо, само ей тъй - за спорта.
-Защо обичате да четете и пишете криминални истории?
Още като дете, от сп. "Космос" ми хареса да чета и да решавам задачките в забавните страници. Бяха картинка с логическа загадка към нея. На криминалните истории хубавото им е, че от това което става в момента, можеш да си изведеш и предишното, и да предположиш и следващото.
А когато са написани и с богат речник, си е цяло удоволствие да ги четеш.
Не пиша криминални истории, но ми хареса идеята за разказчета по рисунка. Беше ми забавно, та това тук стана нещо като цял комикс. А ако бях хванала и първата картинка, щях да напиша ей това по нея: "Тя изглеждаше все така незадоволено красива, а трябваше вече да тръгвам. Ако всичко минеше гладко, утре вечер щяхме да сме на Бахамите. Докато карах към банката, от фаровете в страничното огледало ме пронизваше спомена за примирeнието в недоразсънените й очи."
- Има ли ситуация в живота в която да сте изпитала страх и да я определиш, като криминална история?
Ситуации за страх доста е имало, но не и чисто криминални случки. Веднъж един както си тичаше по улицата падна, а коремът му - в кръв. Наръгали го били. Веднага след него дотърчаха някакви двама (със сигурност единият от тях го беше намушкал) и тръгнаха да го вдигат, да го водят в болницата. Били му приятели или нещо като роднини и се били посчепкали помежду си, ама той не им се сърдел. Не позволиха да викнем линейка или поне такси, уж нямало време. Нито да изчакаме полицията, а го качиха на една кола и тръгнаха. Не беше истински страх, а по-скоро - само тревога от наблюдаваното.
И труп съм виждала на улицата, застрелян... Без жив човек наоколо. В квартала.
Просто бях минала оттам в същия момент в който и полицейската кола вече идваше.
- Би ли ни я разказала?
Преди години бяхме на почивка с едно училище. На гарата в Бургас трябваше да се чака 3 часа влака. Учителките зачезнаха някъде и аз останах сама с триисетина пубери отпред в градинката. Тогава крадците там имаха практика да профучават с колела между чакащите и да им задигат чантите. По едно време едно момиче идва разтревожено и ми казва, че неговата съученичка си била заложила якето на "тука-има, тука - нема" (ново , кожено, скъпо) , изгубила и оня сега не искал да й го връща. По-точно щял бил да го върне, но ако тя дойде с него да й го даде в някаква барачка зад гарата. Не искаше да ми го дава (бил си го спечелил на честен комар).
Като го задърпах там на улицата, като му се разкрещях... поне десетина минути откарахме така.
Мислех, че какъвто е як и татуиран, само да ме фрасне или да ми дръпне златното синджирче и... замина си влакът без мене. В крайна сметка оня пусна якето и си махна касетката с "честния комар", преди да дойде транспортната полиция, но такива ругатни, закани и псувни не ми се беше случвало да чувам дотогава. За други по-сериозни случки не се сещам.
/29
