Зад всеки ъгъл дебнат „малки“ истории, някои от тях много страшни
Теодора Ставрева победител в нашата игра "Часът на ужаса" за миналата седмица. Тъй като тя е във Варна, изпращаме нейната награда с куриер. Този път наградата е книгата на издателство "Сиела" "Ако аз съм виновен - признанията на убиеца" на О Джей Симспсън - една наистина страшна история, която съдържа всичко - любов, убийства, кръв, измама и много, много лицемерие.
А ето какво сподели с нас победителката:
-На колко си години и с какво се занимаваш?
„На попрището жизнено в средата“ или ако предпочитате – на 43. Имаме малка рекламна агенция, която храни две семейства - моето и на бизнес партньорката ми. И така вече 18 години. Това сме учили, това работим. Допускам, че сме рядко изключение и двете.
-Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Напоследък имам твърде много свободно време, което запълвам с четене и досаждане на приятели. Така се случи, че заради заболяване прекарах половин година в совалки между Варна и Виена – двата ми най-любими града на света. В момента съм във Варна и просто се радвам на пролетта.
-Защо обичаш да четеш и пишеш страшни истории?
Обичам да чета страшни истории! Изграждат нещо като имунитет срещу злото в света. Карат те да вярваш, че доброто винаги побеждава, няма значение колко силно изглежда злото.
Не знаех, че мога да пиша страшни истории, докато не видях вашето състезание. Мисля, че пуснах една-две къси, изненадана съм, че са харесали тази с булката. Точно под тази картинка имаше и други, много добри попадения.
Разбира се, животът е автора с най-мощно въображение. Огледайте се наоколо – зад всеки ъгъл дебнат „малки“ истории, някои от тях много страшни. И всичко това на фона на „голямата страшна история“ на нашето съвремие: войните, бежанците и атентатите.
Това, ако го опишем в три изречения, ще звучи горе долу така:
„Помнеше оглушителния взрив, сринал бащиния й дом в Сирия, помнеше и мъртвите очи на сина си, които сама затвори с мокри ръце, щом изплува някак на гръцкия бряг.
Светът я мразеше, опитваше се да я убие, изнасили и разкъса на милион частички.
Дори в Лондон пак я мразеха, защото носеше хиджаб и нямаше сини очи, затова тя реши да го изпревари и натисна взривителя, скрит под ръкавицата на лявата й ръка...“
/29
