/ВИДЕО/ "Побеждават онези, които вярват, че ще победят"

Това е една история за силата на духа. За онези „незнайни войни“, които се борят всеки ден с живота. За да оцелеят, за да се чувстват полезни. Запознайте се с един такъв човек  Ивайло Пенев – самоук художник от Хасково, който създава изключително прецизни и реалистични модели на стари къщи от лепило за плочки, йод, кафе, въглища, чай, тютюн и други. Той намира материали навсякъде около себе си, но най-забележителното е, че успява да направи всичко това при условие, че е почти сляп.

Историята на талантливия художник беше разказана от екип на „Здравей България“ по „Нова ТВ“. Нека я припомним накратко.

Ивайло е на 33 години и от два месеца е превърнал гаража си в ателие. Загубил зрението си вследствие на тежък диабет. Трудното фокусиране обаче не му пречи да успява да създаде прецизни модели на стари български къщи.

Една къща Ивайло прави за около две седмици. Най-много го бави лепенето. На Ивайло все още му е трудно да повярва, че дори има поръчки, защото само допреди два месеца е бил без работа и едва е оцелявал с инвалидната си пенсия.

"Работа съм намирал, но заради зрението са ме спъвали или хората като разберат, че имам проблеми със зрението, гледат на мен като втора ръка човек”, разказва Ивайло.

Всичко това е като възкресение за него, защото досега животът все му е отнемал най-милото. Когато го приели в художествено училище, дни преди 15 септември закрили паралелката. Не се отказал и рисувал сам, но след години последва по-тежкия удар - почти ослепява.

Ивайло има стимул – да събере пари за операция в чужбина, за да прогледне отново. Вече вярва, че това е възможно. Все пак животът му е длъжник. 

Има една максима, че ако животът ти отнеме едно, той ти дава друго. В този случай Ивайло губи зрението си почти напълно, но пък има дарба, която му дава смисъл д продължи да се бори. Както беше казал големият испански драматург и поет Мигел де Сервантес

„Силата на духа не остарява“.

Ивайло е типичният пример, как човек стига да има желание, постига всичко. Той не разчита на никого, нито на държава, нито на институции. Иво разчита само на двете си ръце.

Вдъхновени сме от работата на младия художник. Талантът му е базграничен и всички го виждаме. Той го използва, за да си помогне. Затова е вълнуваща неговата история.

И завършваме с още една мисъл, този път на френския драматург Бомарше, който казва, че „Да живееш значи да се бориш, да се бориш значи да живееш“.  Пожелаваме на Ивайло да сбъдне мечтата си и вярваме, че ще успее, защото е изключително борбен.