Подпалването на Райхстага

Подпалването на Райхстага - картинка 1

Пожарът дава повод на нацистите да забранят левите партии и да арестуват над 4000 души

На 27 февруари 1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе.

Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Доброволно се предава германския гражданин и заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.

На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири години.

Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.

Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран.

Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва (1934 г.).

И още забележителни събития от същата дата:

1531 г. - Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер.

1551 г. - Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството.
1599 г. - Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим.
1687 г. - Управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици.
1795 г. - Правителството на Франция обявява временно затваряне на театрите.
1814 г. - Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетховен.
1825 г. - Публикувана е първата глава на „Евгений Онегин" на Александър Пушкин.
1854 г. - В състояние на умопомрачение немският композитор Роберт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство.
1870 г. - Със султански ферман е учредена Българската екзархия, възприета от властта за официален представител на българския народ в Османската империя.
1879 г. - Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор изпратен до Великите сили.
1882 г. - В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица.
1897 г. - В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители.
1900 г. - Във Обединеното кралство е създадена Лейбъристката партия.
1907 г. - След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов.
1917 г. - Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.
1922 г. - Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-та поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените.
1932 г. - Английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона.
1933 г. - Япония обявява, че напуска Обществото на народите.
1933 г. - В Германия е подпалена сградата на Райхстага.
1934 г. - Арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР.
1934 г. - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, съдени в Лайпцигския процес, са освободени от затвора Моабит.
1945 г. - В България със закон е въведена Правописна реформа.
1946 г. - Открит е университетът „Кирил Славянобългарски" във Варна.
1951 г. - В САЩ е ратифицирана 22-та поправка към конституцията, която официално ограничава броя на президентските мандати до два.
1967 г. - Излиза запис на първата песен на групата Пинк Флойд.
1997 г. - Списание „Нейчър" публикува съобщение за успешното клониране на овца.
1997 г. - В Ирландия се разрешават разводите.
2001 г. - НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава.
2010 г. - В Чили, в 6:53 часа по Гринуич, се случва катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове