Пасха - празникът на Спасението

Пасха - празникът на Спасението - картинка 1

Най-тържественият празник на евреите започва тази вечер, 10 април, и продължава осем дни

Еврейската Пасха е времето, в което се чества освобождението - "изхода" на еврейския народ от робство в Египет.

След 40 години скитане, водени от Мойсей, те достигат обащаната им (обетована) от Бог земя и се установяват да живеят там.  Пасха на иврит значи отминал, прескочил т.е. спасен.

Цялата история започва с библейския патриарх Яков, който имал дванадесет сина, като най-много обичал Йосиф. Той получавал най-добрата храна, за него имало и по-хубави дрехи.  Братята завидели и продали съперника си на търговец на роби. В последствие Йосиф бил препродаден в Египет, където направил шеметна кариера и от роб се превърнал във втория след фараона човек в царството. На земята настъпила суша, а след нея и глад. Благодарение на старанията на Йосиф, храна имало само в Египет. Идвали хора от всички съседни страни, включително и братята му, като от тях води началото си еврейският народ.

И поради нарастването на еврейският народ новият фараон решил да убие всяко дете от мъжки пол.

Едно от децата оцеляло - това бил Моисей. Майка му го сложила в кошница и го пуснала в реката Нил. Кошницата стигнала до двореца на фараона и дъщеря му осиновила Моисей.

Когато Мойсей пораснал, при спречкване защитил свой сънародник,  и се наложило да избяга в Мадиамската земя. Там Бог му се явил и му заповядал да изведе еврейският народ от Египет.

Разбира се, фараонът не бил склонен да позволи такова нещо, затова Бог изпратил поредица от бедствия на египтяните: превърнал водата в кръв, пуснал напаст от въшки, мухи и скакалци, мор по добитъка, градушка, тридневна тъмнина и накрая, най-страшното изпитание - смъртта на всеки първороден, "от първородния на фараона ..., до първородния на слугинята ..., и до всяко първородно от добитъка" (Изход 11:5).


За да не пострадат първородните деца от богоизбрания народ обаче, Мойсей наредил на вратата всеки да постави знак с кръвта на жертвено агне.

Оттогава е останал обичаят на вратите на еврейските жилища да бъде поставяна записана на паргамент молитва, затворена в украсена тръбичка - мезуза. 

Чак тогава отчаяният фараон се съгласил да пусне народа на Моисей, като оттогава евреите празнуват Деня на избавлението - от робството и от смъртта на първородните.

Скоро фараонът съжалил за даденото разрешение и тръгнал да преследва евреите по пътя им извън Египет. Войската му настихнала бягащото племе на брега на Червено море.
Тогава Мойсей извършил едно от най-грандиозните чудеса, описани в Библията - с помощта  на Божията сила наредил на морските води да се разделят на две и хората му преминали по дъното. Когато колесниците на фараона ги последвали, морето се стоварило върху тях и цялата армия се издавила. 

След десетилетия лутане из пустинята, евреите спрели в подножието на планината Синай, а Мойсей се оттеглил да се помоли лутанията им да свършат най-после.
Тогава, там, на планинските възвишения Бог се явил на Мойсей и му дал Десетте Божи заповеди, с които е сключен вечния завет между него и мойсеевия народ.

Според Петокнижието - най-старата част на Библията, за която се вярва, че е написана от самия Мойсей, евреите обикаляли 40 години из пустинята, докато намерят Обетованата земя, но самият той не доживял този момент.

До през 70-те г. сл. н.е. Пасхата се празнувала само в Ерусалим, защото там бил единственият храм на евреите. След потушаването на Юдейското възстание и разрушаването на храма Пасха станал семеен празник.

Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер като става след залез слънце. Денят след Седер е първият от празника. Следващите пет дни се наричат "полупразници".

По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга, в която се описва Изхода от Египет, символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството и всеки един член на семейството участва в четенето.

Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специална за празника съдове.  В Израел Седер Песах се прави само в първия ден от празника, а евреите в диаспората празнуван Седер първата и втората вечер.

На трапезата се поставят най-красивите съдове, сребърни прибори, свещи, кашерно вино и три големи парчета маца (безквасен хляб).

Пред главата на семейството се поставя чиния с ритуалните храни – символ на празника, от която не се яде и специално украсена чаша за пророк Илия. На трапезата задължително има: агнешко или пилешко месо с кокал – символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце – изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви – обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет – десерт от настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас – магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода – зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода са сълзите на робите.

По време на вечерята, като част от специален ритуал, се пият 4 чаши кашерно вино.

За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, в който е прието да се прекарва със семейството.

Религията на евреите е историята на един народ. Празниците целят утвърждаване на еврейската общност, пръсната по целия свят.

/40

Коментари 1

  • #1
    Мишо -

    Яко!

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове