Западът през призмата на домашното видео, Некерман и Кореком

Един телевизионен канал напоследък ме връща в годините на диското и видеокасетите с онзи култов преводач, който звучеше като хремав.
Бяха години, в които информация за Запада получавахме единствено от контрабандно внесени списания „Некерман” и „Квеле”. 

За онези, които не са виждали тези издания ще поясня - те бяха пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те, заедно с филмите, записвани на видеокасети, бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилия капитализъм”.

Некерман страници с модерно бельо 1985 г.

Спомням си как с един от моите най-добри приятели взимахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком” за да си купим цигари „Моre” (галено наричани "море"), кола в метална кутия и „Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, задължително купувахме и видеокасета за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите - това бяха перлите в колекцията ни.

Тогава видеото беше лукс

и видео имахме само аз и той в квартала. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те самите бяха отчайващи. Естествено, малко по малко в нас заработи и онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите му отиваха на село в почивните дни. Тогава правехме кинопрожекции от ранен следобед до късна вечер. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината през почивните дни. Срещу 50 стотинки на филм, нареждахме в неговия хол цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис.

Така ние печелехме по 10- 15 лева за един ден и се чувствахме като богове.

Обикновено видеокасетофона през повечето време изглеждаше така, като модерна вещ, събираща прах, която се ползва за да се показва пред гостите или да гледаш филм, ако си се снабдил с нова касетка

Естествено, за тези, които намираха филм, който нямаме и ни предоставяха време за запис - прожекцията беше безплатна. И така, тънещи в охолство в горещите летни дни, ние с моя приятел Васко можехме да си позволим всичко. Западът беше събран във видеокасета, а капиталът се харчеше в „Кореком”.

Някъде прочетох, написано явно от голям зевзек, че Кореком означавало „Корекция на комунизма”

- не знам дали наистина означава това, но за мен и Васил си беше баш истина. Чрез този магазин ние наистина се чувствахме, като хора, които си коригираха липсата от шоколадови яйца, кола в кутийка и западни цигари по магазините.

Ако пък нямахме от ценната германска валута, отивахме до стрелбището. Тогава, беше едно от местата, където може да получиш пакет вносни цигари и дъвка "Би-биб", календар с гола жена, та дори видео или аудио касета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Металика и Меноър.

Ако имаш долари или марки, в "Кореком"-а имаше всичко - от дънки до кока-кола и банани

Макар и весело, беше си доста страшно това наше начинание.

Една дума от някой от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но, слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които преплитахме нюансите от филмовия сценарий.
Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите за да облепваме стените в стаите си, а от останалите страници, които не ни бяха интересни, ставаха чудесни фунийки за обстрелване до късно вечер.

Последните страници също бяха на почит.

Там обикновено се криеха последните модни тенденции дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страниците на своето списание и го пазеше, за да може на разменни начала да разгледа девойките от списанието на друго дете и така да се вдъхнови от уж разголената женска плът.

Днес вече времето е друго, сегашните тийнеджъри са доста улеснени в достъпа си до информация.

Двукасетъчният касетофон те превръщаше веднага в модерен DJ

Вместо на фунийки, играят в интернет Каунтърстрайк. Видеото отдавна е заместено с DVD, и няма нужда да разменяш филми, достатъчно е да влезеш в някой тракер, за да си изтеглиш последния хит. Едва ли днешните младежи биха обърнали внимание на "Некерман" и дори "Плейбой", след като и нет-а, а и кабеларките изобилстват от порно. Дори и да те хванат да разглеждаш голи жени, едва ли биха ти сторили нещо в училище, защото и образователната система вече е различна, а и сега вместо незаконни прожекции, в кварталите се разпространява дрога. Бизнеса, от който ние се чувствахме като богове, днес едва ли би помогнал на някой да изкара и стотинка при положение, че вече и видеотеките изчезнаха.

Дъвки "Би-Биб" с картинки с коли

В това щастливо време ме върна този канал, който няма да споменавам, за да не правя реклама,

но по който в момента с добро качество и без онзи превод на „запушеният нос”, а със субтитри, напоследък гледам всички филми, които някога старателно пазех на касети в секцията на стаята си. Едва ли това, за което говоря би заинтересувало някой младеж, роден след 1989 година, но за моите връстници може би чувството е познато, а може би и те са живеели по подобен начин в онези години. Сега, пишейки за това, се чувствам като че ли е било вчера.

А беше преди повече от 20 години!