Преките чуждестранни инвестиции не носят богатство

Последните дни чуваме само добри новини за българската икономика. Европейската комисия ревизира прогнозата си за нейния растеж в посока нагоре. Безработицата спада, а вътрешното потребление се превръща в основен двигател на икономиката. Всичко звучи добре, но

къде е нашия по-висок стандарт на живот.

Обикновено след криза, политиците и икономистите започват мащабно преосмисляне на своите идеи, за това как да бъде реформирана световната система, така че да се намери акселератор на икономическия растеж. Светът вече излезе от голямата рецесия, но сегашния икономически растеж не е достатъчен.

Това се отнася с още по-голяма тежест за България, която трябва да расте с изпреварващ темп, спрямо европейските икономики.

Мантрата за развиващите се страни, преди кризата бе, че те трябва да привлича чуждестранните инвестиции, като либерализира законодателството и създаде удобна бизнес среда за чуждите компании. Този етап от развитието на България е на път да приключи, защото нашата икономика

постигна едно ниво на развитие, което предполага подкрепа на националните компании, за да излязат на нови пазари.

Под нови пазари имам предвид, пазари извън европейския, защото в момента сме изпаднали в опасна зависимост от общия европейски пазар. Две трети от целия ни износ отива за ЕС, ако не дай си боже, нещо се случи и този пазар бъде затворен, нашата икономика потъва автоматично. Положението по отношение на износа е аналогично на СИВ, но тук поне няма квоти.

Другото, което трябва да направим е да започнем да мислим

стратегия за изграждане на национално конкурентно предимство,

което да бъде във високотехнологична сфера с голяма принадена стойност на продуктите. Азиатските тигри, с изключение на Китай, направиха точно това. Те разчитаха до един определен момент на чуждите капитали, след което избраха индустрии със силен потенциал и започнаха да подпомагат тяхното израстване.

Преките чуждестранни инвестиции са важен мотор за икономиката, но

те не трябва да са фикс идея,

защото с тях няма да можем да постигнем стандарт на живот, близък до европейския. Преките инвестиции се правят поради две причини. Едната е чисто географска, за разполагането на производства, които да са близо до основни пазари за компанията. Другата причина е високата цена на труда в държавата на компанията майка, което принуждава производителят да търси по-ниска цена на труда.

Пряката чуждестранна инвестиция, се възползва от по-ниски разходи за фактори на производство, а не отива в друга страна за да повдигне стандарта на живот.

Хубаво е да следваме икономическият модел на западният свят, защото действително за момента, той е най-ефективното, което можем да използваме. Дори и експертите обаче предупреждават, че

стриктното спазване на икономически модели, които са проработили в други страни не означава, че страната, която ги копира, ще получи същия успешен резултат.

Силната държава неминуемо е свързана със силна икономика. А силната ни икономика, не може да бъде нищо друго освен национална.