Даяна, Чарлз и Доди
7/ Даяна Франсис Спенсър е родена на 1 юли 1961 година в кралското владение Сандрингам в Норфолк. Животът й скоро е помрачен от раздорите между родителите (Лейди Спенсър оставя четирите си деца на баща им и заминава при човека, когото обича). Разводът въздейства силно на Даяна – тя се затваря в себе си, страхува се да излиза сред хората. А на бавачката си тя казва:
«Никога няма да се омъжа без истинска любов. Ако не съм напълно уверена в любовта, може да се случи да се разведа. А аз не искам никога да се развеждам».
Уелският принц по това време вече е напълно зрял човек, с формиран характер, прекрасно образование, очарователни маниери . Той изглежда на Даяна затворен и сдържан и отначало тя не го възприема твърде сериозно – той ухажва нейната сестра Сара. Но един момент решава съдбата й.
През един летен ден тя седи върху сеното из имението се разхождат поканените гости. Сред тях е и принц Чарлз. Той се приближава, сяда до нея и известно време двамата мълчат. След това Даяна, преодолявайки срамежливостта си, заговаря първа, изразявайки съчувствие на принца по повод гибелта на дядо му, граф Маунтбатън, убит неотдавна от терористи… „Видях Ви на службата в църквата – казва тя… Вие вървяхте по пътеката. Лицето ви беше толкова тъжно! Сторихте ми се толкова страдащ и самотен… Някой трябва да се погрижи и за Вас…“.
През февруари 1981 година прессслужбата на Бъкингамския дворец официално обявява годежа на Уелския принц и графиня Даяна Спенсър. Венчавката се извършва на 29 юли 1981 в катедралата „Свети Петър“ в Лондон. Това е много сложен брак между две необикновени и ярки личности… Каквото и да пишат и говорят, между тях двамата съществува голямо взаимно притегляне. На принцесата й е трудно да се приспособи към външната затворенот на кралското семейство, непроницаемостта на емоциите, студенината, ласкателствата и неприкритото лицемерие. Тя е друга. Отдръпва се от всичко ново, непознато, понякога се обърква. И е само на двадесет години. Млада и неопитна. Готви се е да стане майка. Не се бои от откритите емоции, сълзите, изблика на душевна топлота. Старае се да даде частица от тази топлота на всеки около нея… Често не я разбират и се пазят от нея като от заразена…
Опитва се да не повтаря родителските грешки в живота си… Но й е толкова сложно скоро след тежкото раждане (на 21 юни 1982 година се ражда първият син – принц Уйлям) и тя изпада в депресия. Появяват се първите признаци на бързо прогресираща булимия. Принц Хари се ражда две години по-късно на 14 септември 1984 година.
От самото начало тя се старае децата й да живеят колкото може по-прост и обикновен живот. Даяна е против това, Уйлям и Хари да се възпитават в затворения свят на кралския дом и те започват да посещават детска градина и обикновено училище. По време на почивка Даяна позволява на момчетата да носят джинси, спортни панталони и тениски. Те ядат хамбургери и пуканки, ходят на кино и на места за развлечения, където принцовете чакат на опашка заедно с връстниците си.
Пет опита за самоубийство прави Принцеса Ди. За това се говори много и пространно, но по-добре да се доверим на нея самата: „Моята душа крещеше за помощ. Аз се нуждаех от внимание…“. Ще каже тя по-късно. Даяна ще разсъди и ще прецени сама: „Ние и двамата бяхме виновни и двамата направихме грешки. Но аз не искам да поемам цялата вина върху себе си. Само половината…“. И още не по-малко загадъчни думи, казани на синовете Уйлям и Хари: „Аз както преди обичам баща ви, но не мога повече да живея под един покрив с него.“ Бракът им се разпада през 1992 година, след което съпрузите живеят разделени, и завършва с развод през 1996 година по инициатива на кралицата Елизабет II.
С каква болка говори тя в едно от последните си интервюта: „Аз винаги съм била, съм и ще бъда фигура само хуманитарна, искам само да помогна на хората с каквото мога, това е всичко… Светът е болен от липсата на човеколюбие и състрадание все повече и повече…Някой трябва да излезе оттук, да обича хората и да им каже това“. Малко преди гибелта си, през юни 1997 година, Даяна започва да се среща с кинопродуцента Доди ал-Файед, син на египетския милиардер Мохамед ал-Файед.
И сякаш, най-сетне, тя открива любовта… Но не й е писано да се радва дълго на това чувство. На 31 август 1997 тя загива, в Париж, в автомобилна катастрофа заедно с него и с шофьора им Анри Пол.
Мисли на лейди Ди:
Ако на мъжете им се налагаше да раждат, нямаше да имат повече от едно дете.
Хората ме наричат Мерилин Монро на 80-те години. Това е голямо щастие за мен.
След развода:
В този брак бяхме трима. Не обичам тълпите...
Не ми остава нищо друго, освен да събирам букетите (по повод нейната популярност).
/10
