Нестихващата битка срещу пясъците на пустинята ...
Колманскоп е известен призрачен град в южната част на Намибия, в пустинята Намиб, на няколко километра от крайбрежния град Людериц и Атлантическия океан.
В миналото малкия и процъфтяващ миньорски град, днес е изоставен вследствие на нестихващата битка срещу пясъците на пустинята, която е на път да си върне града обратно там, откъдето е изникнал.
Колманскоп е основан през 1908 г. след като железопътния работник Захария Левала намира диаманти в района. Преди диамантената треска селището е било малък, незначителен град - толкова незначителен, че е кръстен на обикновен коняр на име Джон Колман, който по време на пясъчна буря изоставя воловия впряг на малък наклон срещу градчето. Когато Левала открива блестящите камъни в пясъка, той показва находката си на своя ръководител - германския железопътен инспектор Август Стауч, който веднага предполага, че това са диаманти. След потвърждение новината за скъпоценната мина се разпространява като горски пожар и предизвиква огромен наплив от жадуващи за печалба хора в Колманскоп.
Не след дълго градът се превръща в оживен център с големи къщи в германски архитектурен стил с впечатляващ набор от удобства и институции, включително болница, бална зала, централа, училище, 4-пистов кегелбан, театър, спортна зала, казино, фабрика за лед и първата рентгенова станция в южното полукълбо. Имало е месарница, пекарна, фабрика за мебели, детска площадка и дори басейн.
В Колманскоп е бил построен първия трамвай в Африка, които е свързвал града със съседния Людериц. Развитието му достигна своята връхна точка през 1920 година, когато населението му е било близо 1200 жители от около 700 семейства.
За съжаление диамантените находища бързо се изчерпали, а копките по-надълбоко в намибската земя не предвиждали несметни съкровища. Не само липсата на препитание, но и трудния живот с пясъчните бури и ограничените водни запаси принудили хората постепенно да се преместват на юг, където били открити нови и по-богати диамантени залежи. Така 10 години след създаването на града започнало масово изселване и през 1954 г. той бил съвсем обезлюден.
Днес рушащите се руини на града-призрак нямат нищо общо с предишната му слава. Великолепните къщи са почти разрушени от вятъра и наполовина покрити с пясък.
