Финансовото министерство бие крошета по нелепите предложения на туристическото ведомството
Министър Ангелкова е без позиции и сред колегите си в МС. Последният пример за това е отсъствието й при откриването на археологическия парк в Сандански - една забележителност, чието приложение е на първо място е в туризма. В Епископската базилика един до друг бяха премиерът Бойко Борисов, министърът на културата Вежди Рашидов, зам.-министърът на МРРБ Деница Николова, но не и Ангелкова. Вежди Рашидов сравни в словото си Археологическия парк с Акропола.
Странно е, когато нашият Акропол се открива, а точно туристическият министър отсъства.
Ропот срещу присъствието на Ангелкова се чу и в деня на откриването на тракийската изложба в Лувъра в Париж. Представители на институциите се питаха какво прави тя там, след като е ясно, че е във френската столица само за личен туризъм.
За да осмисли това пътуване, министърът направи панаир във френската столица, за който No Comment нееднократно вече разказа.
И това представяне минава в графата „резил“, като от ведомството все още не могат да обяснят в какви дейности са потънали средствата за „презентацията“.
Най-малкото в изискванията за представителност се искаха определен брой мултимедийни екрани, а на цялата изложбена площ нямаше ни един.
На днешния ден (8 април) Ангелкова се среща с туристическия бранш в Карлово. Срещите текат обилно, а в същото време наредбата за таксите за прекатегоризиране на обектите, които според новия Закон за туризма трябва да се прекатегоризират на всеки пет години, не е готова.
Трупат се папки със заявления от обекти, чиито собственици не желаят да нарушавата закона, но министерството не желае да се занимава с такива дреболии, които от своя страна водят до приходи в бюджета.
Не може да се очаква каквато и да било активност от страна на Министерство на туризма за оправяне на многогодишната бъркотия с двата билета за вход на двореца в Балчик. Не само Ангелкова, но и нейните предшественици вдигат рамене – „това не е наша работа, това е проблем с имотите“. Дали това се отразява на доброто настроение на туристите? Да, отразява се – ядосва ги. Дали в световните форуми не са изписани тонове негативни реакции по темата – изписани са. Но интернетът да му мисли.
В провинцията повсеместно в ресторантите се пуши навсякъде. Забраната е напълно нарушена по морето. Явлението е част от съдържанието на туристическия продукт. Но и това няма нищо общо с министерството – оттам са пас.
В момента, когато най-ранните летни туристи у нас започват да пристигат, все още липсва яснота за концесии на ключови плажове, поради високата им цена. И това лято офертите за чадър и шезлонг ще бият тези за стаите, в които туристите са отседнали. Иначе „ще се търсят форми и начини да не се плаща за чадър и за шезлонг.“ – както обеща министърът на една от първите си медийни изяви.
Засега изглежда невъзможно да се да навакса липсата на експертен потенциал в министерството. Както става ясно от
писмено становище на Министерство на финансите (МФ)
от края на февруари, т.г. по повод предложения от страна на туристическото ведомство за промени в Закона за туризма, с което No Comment разполага, нито едно от предложенията не е прието.
Причините са детайлно изброени и основанията са както в липса на обосновка в предложенията; заради препокриване с дейностите на други институции, както и поради опита императивно да бъде наложено на всички общини да считат за свой приоритет туризма.
Писмото на МФ е изпъстрено с фразите „считаме за ненужно“, „не подкрепяме предложението“, „предлагаме да се преосмисли“.
След като министърът обеща веднъж завинаги с нейна санкция да бъдат определени кои са курортите у нас и как да се развиват те, от финансовото министерство я информират:
„...не е ясно дали във връзка с предложението... са направени предварителни анализи и оценки и доколко е необходимо всички селищни образувания с национално значение по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България да се обявяват за национални курорти, както и дали и в каква степен това ще способства за нуждите на закона и за постигане на целите му.“
В тази връзка се уточнява още: „С решение №153 на МС от 24.02.2012 г. е обявен Списък на курортите в Република България, в който фигурират 143 курорта, от които 42 с национално значение, а с Решение №45 от 25.01.2005 г. на МС са определени 9 селищни образувания с национално значение, от които 8 са курортни комплекси и 1 ваканционно селище. В този смисъл не е ясно за кои от тези селищни образувания се налага изготвянето на нарочна законова регулация и разграничаването им от останалите, при положение, че и двата списъка са приети с решение на МС.
По отношение на разпоредбата на чл.56в, ал.1 отбелязваме, че предлаганата редакция с декларативен характер, трудно би могла да се приеме, че има очакваното за правна норма съдържание.“
Иначе казано: експерт от министерство на туризма е написал плакат и го е лепнал в закон.
Идеята на туристическото ведомство да си създаде собствен орган за контрол, което всъщност се явява и конфликт на интереси (в едната ръка ще е хлябът, в другата ножа, а в туристическата раница – корупцията), е коментирана от финансовото ведомство по следния начин:
„В глава шестнадесета от Закона за туризма, озаглавена „Контрол“, се съдържа уредба относно видовете контролни органи, респ. Съответните длъжностни лица, оправомощени от оконтролните органи да извършват определени действия по контрол. Видно от законовата уредба (чл.171) съществуващите органи за контрол по Закона за туризма са не малко на брой. В закона подробно са разписани и видовете контролни дейности, както и правомощията на контролните органи, респ. Правомощията на оправомощените от контролните органи длъжностни лица. В тазивръзка отбелязваме, че не са ясни мотивите за създаване на „Туристически инспекторат“ като нов контролен орган... Яснота по въпроса не дават и разписаните функции и правомощия във връзка с контролната дейност на Туристическия инспекторат, които в голяма степен се припокриват с тези на съществуващите контролни органи. Не са ясни и мотивите за упражняване на контрол, чрез мобилни групи“
За повече яснота, всички тези дейности, които са функция на Комисията за защита на потребителите (КЗП) се извършват успешно и ефективно от години, контролният орган не е обвързан с изпълнителния и съответно няма конфликт на интереси. Затова не е ясно дали предложението, дадено от туристическото министерство е плод на некомпетентност или на желание да поемат цялата власт. При това, както отбелязват от МФ, дори броят на служителите в този „инспекторат“ не са упоменати. Може да са 10, а може и 1100 – структуроопределящ отрасъл е това, все пак...
Но становището на МФ е категорично:
„Поради изброените основания не подкрепяме разпоредбите“
– които се отнасят до нов инспекторат.
Ентусиазмът на министъра на туризма да превърне всяка керемида в държавата в туристически обекти е коментирана от МФ по следния начин:
„Предложената уредба е спорна,
от една страна, доколкото подобно законодателно решение ще предопредели приоритетие в местното самоуправление, тъй като извежда дейностите в областта на туризма на водещо място и то при условия на ограничен бюджетен ресурс в голяма част от общините... В този смисъл следва да се преразгледа необходимостта от предлаганите промени и задължителния характер на мерките, свързани с финансирането на общинските програми за развитие на туризма. В противен случай, най-малкото, доколкото за прилагането на новата законова уредба ще липсват съответните финансови гаранции, същата ще е пореден пример за невъзможна за изпълнение, поради липса на финансово обезпечаване законова уредба.“
В превод, извън институционалната учтивост, това звучи така: „Диктатура на туризма ли ще правите, по дяволите?!“
Финалът на писмото е най-съкрушителен – с такава серия директни попадения дори Кубрат Пулев не може да се похвали.
„В заключение отбелязваме, че законокпроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма съдържа и други спорни и непрецизни предложения... Като пример би могло да се посочи предложението на параграф 90 относно Националния регистър на туристическите атракции, което следва да бъде обсъдено и преценено допълнително от ресорното министерство, вкл. И относно необходимостта от създаване на уредбата, доколкото голяма част от обектите, които следва да бъдат включени в Националния регистър на туристическите атракции, са включени и в други регистри, напр. по Закона за културното наследство. Освен това прегледът на интернет страницата на Министерство на туризма показва, че в министеството има такъв регистър, но съдържащата се в него информация е твърде обща, само на български език и без никакви обяснения, линкове и акценти, поради което в този си вид (таблица във формат на MS EXCEL) едва ли би спомогнала за по-доброто представяне на туристическите възможности на общините в България.“
Писмото е подписано от зам.-министър Кирил Ананиев.
Според същия този Закон за туризма страната трябва да бъде разделена на туристически региони (този път 9 на брой), които да изготвят комплексна туристическа политика и като региони да се представят на значимите международни туристически борси.
Такова нещо изобщо не предстои да се случи, независимо от направените заявки. Причината е, че няма кой да обучи участващите в бранша как да правят общ продукт, как да се възползват взаимно от силните си страни и как да работят с местната общност в подкрепа на онова, което туристите трябва да харесат. Затова общинските служби произвеждат архаични и безполезни рекламни материали.
Достъпът до някои от най-ефектните туристически планински обекти е напълно невъзможен без високопроходима техника.
Отколешният напън у нас да се провежда конгресен туризъм е напълно забравен. Еко и селският туризъм са оставени изцяло на самотек. Международните маршрути – за вело и пеши туризъм са оставени в ръцете на велосипедистите и планинарите.
Най-успешния сертификат в туризма у нас „Автентична България“, който показа, че налагането на стандарти в туризма у нас може да се случва ефективно с чужда експертна помощ, също е оставен да оцелява сам.
Голямата цел на министерството днес? Да изберат ново туристическо лого на страната, макар самият министър Ангелкова в първото си ТВ интервю по БНТ да заяви: „Не логото продава, важно е какъв продукт предлагаме.“
Какъв продукт?
/10
