Простотията българска и спящата държавица!

Простотията българска и спящата държавица! - картинка 1

Искаш да живееш цивилизовано, в нормална държава - напусни България!

По време на великденските празници решихме да разкрасим пред блока. Освен за да изглежда по-добре градинката, за която общината се сеща веднъж в годината колкото да окоси тревата, реших да дам пример и на детето си, че човек трябва да полага грижи за мястото, на което живее. Пример за извън училищно възпитание и урок по красота, патриотизъм и труд в полза на обществото.

Вложихме малко лични средства, купихме бои, боядисахме стари автомобилни гуми и ги превърнахме в цветарници, в които засадихме цветя. Дори посадихме и една фиданка - праскова. Искахме да дадем добър пример. Дори успяхме за кратко да зарадваме хората от блока и квартала!

Ден след това, челно се сблъскахме с реалността. Общество в България липсва, красотата е утопия, институциите...к'ви институции, те са някакъв мит, който се храни с данъци! За съжаление това е извода!

Живеем в държавата на мутрите и проститутките, обществото липсва!

Всеки наглец с джип е над закона! Той може да прави каквото си поиска и където си поиска! Паркирал е дебилът в градинката и изобщо не му дреме, че там някой е вложил труд! Чудите се къде е КАТ, къде е полицията? Къде е общината? Къде изобщо е държавата!

Ей сега ще ви кажа!

Вбесен от тази простотия, реших да потърся справедливост от институциите. Звъннах в полицията, от там ме препратиха на спешният телефон 112. И познайте, свързах се с оператор на спешния телефон, който учтиво ми поиска адрес, модел и регистрационен номер на нарушителя. Зачаках държавата (в лицето на Министерството на вътрешните работи) и общината да си свършат работата. След като аз свърших част от тяхната, разкрасявайки на своя глава и със свои средства междублоковото пространство (за което плащам данък сгради, смет и т.н.) най-нормално е като данъкоплатец да очаквам същата държава и нейните институции, чиито заплати също плащам с моите данъци, да се задействат. Е, да ама, не!

Един час чаках някоя от спящите институции да си мръдне пръста и да си свърши работата, но не би!

След час търпението ми се изчерпа, видях се безсилен като родител, загубил аргументите пред своето дете. До вчера го убеждавах, че трябва да се правят добри неща, а сега - разколебан и без доказателства, че има справедливост и собствената ти държава ще те защити, защото си пълноправен и съвестен гражданин.

Реших да пробвам друга тактика - звъннах пак на 112 и им обясних, че съм журналист, че това, което се случва в момента е мой експеримент, който има за цел да провери с каква скорост институциите реагират на проблем, в който са нарушени правата на самата държава и община. Операторът, явно притеснен от тези мои думи, ме свърза с началника на смяна. Той пък от своя страна ми обясни, че те самите са си свършили работа, като са подали сигнала ми на КАТ и Столичния инспекторат. Накрая изрази надежда, че в репортажа ще бъда обективен спрямо свършената от спешния номер работа. На моя въпрос как се казва господин началника, отговорът беше „забранено ни е да си казваме имената“.   

Какво пък толкова, ще си кажете, нали - една градинка, малко трева и цветя? 

Ами, започва се от малките неща, за да се променят големите! Докато имаме търпимост, към малките несправедливости, към малките глупаци, никога няма да можем да се преборим с онези, големите, които ни управляват! Обществото, ако го има, изисква и контролира тези, на които е дало власт, тези, които храни с данъците си!

В Германия глобата за паркиране в градинки и тревни площи е между 450 и 500 евро, отделно заплащаш нанесените щети.

Ако изнесеш кал на пътя, плащаш отново толкова, а държавата и общината те гонят до дупка! Затова никой не би си позволил да го направи, защото знае, че 10 минути престой в тревата ще му излязат една месечна заплата и отгоре. Защото е сигурен, че на десетата минута държавната машина ще го смаже като кърлеж, ще го накара да понесе всички последици от наглостта си. Затова Германия е европейска и нормална държава! 

За мое огромно съжаление и за съжаление на всички нормални хора, вярата ми, че на тази територия има държава, беше опровергано за пореден път.

Тук има територия, обитавана от малък и прост народ, подчинен на лустрото, мутрите, джиповете и силикона. Една огромна чалготека, в която „държавата“ е рекетьор, скубещ данъци и такси, и изпадащ в безсилие и дрямка всеки път, когато трябва да защити интереса на хората.

Но моята разколебана вяра в справедливостта въобще не е най-лошото! По-страшно е, че и следващото поколение, в лицето на моя син, стана свидетел на срамното бездействие и също загуби вяра в институциите, в държавата и в невъжможната справедливост.

Вероятно днес джипа пак ще е там, защото стопанинът му знае, че никой нищо не не може да му направи. Аз отново ще продължа да звъня и да търся справедливост, с упоритостта на идиот, защото съм избрал да остана на тази територия и съм заложил на надеждата, че борбата за промяна на мисленето не е напразна. Макар че някой беше казал

"можеш да извадиш селянина от село, но селото от селянина - не".

По-смазващото е това, че едва ли ще мога някога да убедя моето дете да извърши нещо хубаво и полезно за обществото. Ще опитам, но няма да се изненадам, ако ми каже „за кое общество – на онзи с джипа или на спящата държава, или на бездействащата община? Не виждам смисъл!“ И за съжаление на всички нас ще бъде болезнено прав!

Затова моят съвет към него ще бъде, „ако искаш да живееш цивилизовано в нормална държава, напусни България!

/29

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове