Путин отново запали огъня в Нагорно Карабах

Путин отново запали огъня в Нагорно Карабах - картинка 1

Конфликтът между Армения и Азербайджан е част от червените линии на руската геополитика

През последните 25 години, Русия на няколко пъти показа на НАТО, че

има едни червени линии, около нейната територия, които е препоръчително Съединените щати да не прекрачват.

Създадените замразените конфликти в Молдова, Грузия и последния епизод – в Украйна, изпълняват ролята на спящи мини, които могат да бъдат задействани във всеки момент, когато Москва пожелае.

Поредно взривяване на подобна мина, бяха сблъсъците между военни части на Армения и Азербайджан през изминалата седмица.

По някаква случайност те съвпадат с посещението на президента на Азербайджан Илхам Алиев във Вашингтон за международния форум за ядрено разоръжаване. От срещите на Алиев в САЩ, дойдоха положителни сигнали за затопляне на отношенията между двете страни.

Точно това не иска Путин. За него Кавказкия регион е сфера на изключително руско влияние,

така както беше и Украйна.

Вероятно спорадичният сблъсък е знак на предупреждение към Алиев.

Путин иска да покаже, че решаването на конфликта между Армения и Азербайджан ще зависи предимно от Москва.

Другата възможност е тези сблъсъци да са провокация към Турция. Припомняме, че след разпадането на Съветския съюз, двете бивши съветски републики започнаха война, която продължи няколко години и завърши с привидно споразумение през 1994 г. В този конфликт Русия застана на страната на Армения, а

Азербайджан бе принуден да се раздели с Нагорно Карабах, както и с 20% от своята територия, която дори не е била обект на противоречие.

След примирието, от сепаратистката територия бягат над 850 хил. азербайджански бежанци. От тогава, Азербайджан се ориентира в посока Запад и

става стратегически съюзник на Турция в региона.

Русия и Турция се превръщат в гарант за мира в Нагорно-Карабах.

През последното десетилетие, Азербайджан се радваше на

висок икономически растеж, подхранен предимно от високите цени на петрола, който е изобилен в малката страна.

С падането на цените на черното злато през последните две години, икономиката изпадна в колапс, валутата рязко се обезцени и

Азербайджан се превърна в първата петролна държава, която официално поиска спасителна помощ от МВФ.

На другия полюс е Армения.

След разпадането на Съветския съюз, тя продължава да бъде изключително бедна, пропита с корупция и безработица страна.

Историческият конфликт с Турция, който по време на първата световна война завършва с арменския геноцид, е крайъгълен камък на арменската външна политика.

Турция се възприема като агресор, който заплашва съществуването на самата страна.

Поради тази причина, Армения няма особено голям избор и трябва да разчита на Русия за да може да гарантира своята сигурност.

Ако напрежението между Русия и Турция продължи да расте,

най-лесният начин то да избие, без преки щети за двете велики сили, е чрез прокси война между Армения и Азербайджан,

но нито САЩ, нито ЕС имат интерес от нов конфликт в постсъветското пространство.

/35

Facebook Коментари

Коментирай

Какво очаквате от българското председателство на Съвета на ЕС?

Управляващите ще използват повода да се хвалят.

56.52%

Българското кое?

26.09%

Опозицията ще използва повода да прояви активност.

8.70%

Ще "валят" медийни скандали - у нас и в чужбина.

8.70%

Бълагрия ще придобие сериозен авторитет на международната сцена.

0.00%

Блогове