Руснаците масово обедняват, а решение на проблема все още няма на хоризонта
Руската икономика продължава своя постепенен път надолу, в резултат на икономическите санкции, девалвацията на рублата и спада на цената на петрола.
Голяма част от чуждите инвеститори вече се отдръпнаха, а нови поне засега не се появяват на хоризонта.
Това показва и последното проучване на Института за социални анализи и прогнози към Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация. През Февруари 2016 г. за първи път от осем години насам,
повече от половината население (50,1%) харчат своите пари предимно за храна, алкохол и тютюневи продукти.
Потреблението на луксозни стоки или стоки, които не попадат в категорията стоки от първа необходимост, е замряло.
Авторите на доклада твърдят, че това се дължи на намаляващите доходи на руските граждани и увеличаване на бедността. В цифри, докладът съобщава, че реалните доходи на руските домакинства са се стопили с 6,9% за една година, а заплатите са намалели с 2,6%. По данни на организацията,
вече 13,4% от руснаците попадат в категорията на социално слабите семейства.
Кризата се чувства от почти всички.
През март 2016 г. 89% от запитаните руснаци заявяват, че вследствие на кризата им се е наложило да икономисват от стоки услуги.
Това число е по-малко при гражданите от средната класа – 79,3%, но също доста показателно за това, че всички страдат от решенията на Владимир Путин.
След анексирането на Крим, руският президент попадна в международна изолация. Неговите действия в момента са от чисто ситуативен характер, но той не дава никакви индикации, че е готов да направи коренна промяна в своята политика.
Наскоро Путин се опита да повлияе на цената на петрола,
като се превърна в посредник между Саудитска Арабия и Иран, с цел да ги накара да замразят своите добиви на петрол, което да доведе до покачване на цената на суровината на пазарите. Планът му се провали, поради несъгласието на Иран, който се опитва отново да се върне на световните пазари, след падането на ембаргото.
Сега стратегията на Путин се променя от офанзивна към дефанзивна. Скорошен доклад на частната американска агенция Stratfor съобщава, че руският президент подготвя създаването на специална военна част, която ще бъде под лично негово командване.
Тя може да се разрасне до 400 хил. души и ще бъде ръководена от най-верните генерали на Путин.
Мярката е насочена срещу евентуален опит за преврат, независимо дали той ще дойде от гражданското общество или от военните. Потенциален риск за такъв са предстоящите през септември парламентарни избори в страната на които, обедняващото руско население може да накаже политиката на руския президент. Социологическите проучвания дават почти тоталитарен процент на подкрепа за Путин,
но неговата достоверност, не е имала възможността да бъде изпробвана на реални избори, след кримските събития.
Колкото и малко вероятен да изглежда един потенциален преврат, не трябва да пропускаме, че в момента, руските власти са наложили почти пълен контрол върху медиите, а опозицията не смее да говори срещу управляващия елит. Тоест е
трудно да разберем за недоволството на руснаците, ако такова съществува, от традиционните информационни източници в страната.
Руския народ е всеизвестен с това, че във времена на криза се обединява около своя лидер и отстоява до последно неговата позиция. Това означава, че руснаците са готови да преглътнат пораженията от икономическата криза, но колко дълго може да продължи тяхното търпение е въпрос без отговор. Засега Владимир Путин кърпи националния бюджет, като стопява големите запаси на страната, които генерира преди кризата.
Ако Русия не успее да намери решение на ниските цени на петрола, докато все още има резерви, положението на най-голямата държава в света може да стане критично.
/35