Първият полет на "Хинденбург"

Първият полет на "Хинденбург" - картинка 1

До последния остават по-малко от година и два месеца...

На 4 март 1936 г. е извършен първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург. Дирижабълът е построен в Германия, а името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на Фердинанд Граф фон Цепелин.

Хинденбург започва редовни пътнически полети още през май 1936 г., прелитайки многократно и успешно до САЩ и Рио де Жанейро.

Само за година дирижабълът извършва 37 рейса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3000 пътници.
При попътен вятър максималната скорост е достигала 150 км/ч, а най-краткото прелитане е отнело 43 часа. В западна посока - от Франкфурт на Майн до Ню Йорк - средно пътуването е отнемало 60 часа, и около 50 часа на връщане.
Пътуването в дирижабъла било доста комфортно.

Пътниците разполагали с двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с кухня и салон (с олекотен алуминиев роял) и стая за наблюдаване.

Цялата мебелировка на борда на дирижабъла е дело на дизайнерското бюро на Фриц Аугуст Бройхаус, който твърдо се противопоставя на идеята, обзавеждането да е издържано в бомбастичния стил на двамата водещи архитекти на Хитлер - Паул-Лудвиг Трост и Алберт Шпеер. Тънките стени на летателния съд били украсени с картини от известния берлински професор график Ото Арпке, използвал за целта техника за рисуване върху коприна.

Мотивите си той заимствал от околосветското пътуване на предшественика на „Хинденбург”, цепелина LZ-127,

които показвали изгледи от Китай, Аляска както и карта на света с маршрутите на цепелините.
Кухнята била оборудвана с електрически уреди, имало е изрична забрана за всякакви открити източници на топлина и светлина. На електрически принцип работели и запалките в помещението за пушачи. Пътниците имали право на максимум 20 кг. багаж, огромните куфари-гардероби не били приемани на борда. Ограничения имало също и за въздушната поща.

Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.


Любопитен факт е, че основната мярка за безопасност била строга забрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички цигари, кибрити и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра.

Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална, добре изолирана стая.

В салона за пушачи Ото Арпке бил подредил изложба за съвременното въздухоплаване - от нереализирания проект на Франческо де Лана-Терзи за летателно устройство от сфери с вакуум, през първите образци на въздушни балони с нагорещен въздух на братята Монголфие до различните Цепелини.

Факти от календара 4 март

Последният полет на дирижабъла е открит на 3 май 1937 г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 кг куфари и две кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - опитен пилот, ветеран от Първата световна война.

След 77-часов полет на 6 май Хинденбург достига Ню Йорк, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го очакват много любопитни граждани, включително и журналисти.

Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение.

Към 19.00 ч. се получава разрешение за кацане и Хинденбург се снижава до 180 м. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород - пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от четири сектор.

Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. От намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят.

През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл - копие на Хинденбург, кръстен Граф Цепелин II (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано.

И още от днешния ден в историята:

На този ден през 870 г. е създадена Българската православна църква.
През 1842 г. руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти.
В Лондон през 1904 г. Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос. Българската кауза защитават проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. На днешната дата през 1914 г., Петнадсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война.
През 1942 г. е арестуван Н. Й. Вапцаров. Година по-късно, през 1943 г. е поставено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена.
На този ден през 2001 г. във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония.
През 2005 г. при нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е ранен българският редник Гърди Христов Гърдев.

По света:

На днешната дата 1152 г. Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.

През 1789 г. в Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ.

На този ден през 1854 г. по време на Кримската война (1853-1856 г.) Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция.

През 1977 г. Румъния е разтърсена от най-силното в историята земетресение в Югоизточна Европа, епицентърът е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, и е с магнитуд около 7.2 по скалата на Рихтер.
На днешния ден са родени: Антонио Вивалди, Тодор Александров, Теодосий Спасов.
На днешния ден умират: Жан Франсоа Шамполион, Николай Василиевич Гогол.

През 2012 г. Владимир Путин е избран за трети 6-годишен президентски срок, получавайки 63,97% от гласовете на избирателите. Регистрирани са множество нарушения на изборния процес.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?

Блогове