Първите 100 дни на Урсула фон дер Лайен - какво да очакваме и какво не

Първите 100 дни на Урсула фон дер Лайен - какво да очакваме и какво не - картинка 1

Лекар, майка на седем деца и бивш министър на отбраната на Германия, тя със сигурност не се бои от предизвикателствата

Те са вече факт - новият състав на Европейската комисия. От първия работен ден ги дели един уикенд. Какво да очакваме от първите 100 дни на Европейската комисия? Зависи дали искаме да погледнем оптимистично или предпочитаме да запазим скептицизма си.

Урсула фон дер Лайен ще иска да се докаже като първата жена начело на най-влиятелната европейска институция. Лекар, майка на седем деца и бивш министър на отбраната на Германия, тя със сигурност не се бои от предизвикателствата. Това става ясно от програмата за управлене, с която тя спечели подкрепата на Европейския парламент.

Брекзит зад ъгъла

Макар да не го е търсила целенасочено, първото ѝ предизвикателство ще бъде Брекзит. Лондон договори нова отсрочка за напускането си, докато тя още събираше екип, но Фон дер Лайен вече предложи на британците да ги подкрепи в колкото още са нужни отлагания, за да размислят или да се подготвят добре за раздялата. Въпреки, че това не зависи от председателя на Комисията, а от страните членки, Фон дер Лайен ще е тази, която ще нагази в дълбоките води на неизвестността покрай фактическото напускане на Великобритания.

Когато и да се случи Брекзит, Комисията ще е институцията на първа линия, наред с властите и гражданите, които ще се сблъскат първи с една държава, която хем не е член на ЕС, хем прилага неговите стандарти (ако сделката бъде ратифицирана). Ще се сблъска и с хаоса и неизвестността, ако това не се случи.

Европейска минимална заплата

Урсула фон дер Лайен обеща да предложи нейното въвеждане още в началото на управлението си. Идеята е властите във всички държави членки да въведат минимална работна заплата като процент от средната. В повечето държави минимална заплата има и сега, но тя не е обвързана със средните доходи и не навсякъде има механизми за нейната автоматична корекция.
Фон дер Лайен не се ангажира какво ще е съотношението между минимална и средна заплата в нейното предложение, но социалистите, които държат авторството върху идеята, настояват то да е 60 на сто от средното трудово възнаграждение във всяка държава. Според председателката най-добре ще е условията за минималната заплата да се уреждат чрез колективни трудови договори, както е в родната ѝ Германия, но Европейската комисия ще позволи гъвкавост, така че конкретните правила да могат да бъдат регулирани „в съответствие с националните традиции“.

На по-късен етап Комисията планира да предложи и въвеждане на европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, която ще хармонизира правилата за отпускане на пари, но няма за цел да изравни размера на компенсациите.

Мъже, жени, заплати

Комисията декларира, че една от първите ѝ инициативи ще бъдат мерки за въвеждането на задължителни изисквания за прозрачност в заплащането. Тъй като възнагражденията на работниците са национална компетентност, Брюксел може само да даде препоръки за изравняване на заплащането между жените и мъжете за една и съща работа, което сега е в полза на силния пол. Това, което Комисията може да направи, ако е достатъчно смела, е да поиска въвеждането на квоти за балансирано представителство на половете в управителните съвети на фирмите. Такива вече има в някои държави от Западна и Северна Европа, като Фон дер Лайен възнамерява да се опре на опита си от Германия.

В същата област председателката смята да предложи на по-късен етап и хармонизирането на дефиницията за престъпления, свързани с насилието върху жени в ЕС, както и да продължи натиска върху седемте държави (сред които и България), които още не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Тук тя ще има на своя страна Европейския парламент, който в четвъртък прие четвъртата си резолюция по въпроса от януари насам.

План за борба с рака

Европейската комисия ще предложи стратегия в началото на следващата година, като се очаква тя да съдържа варианти за обединяването на научните и финансови усилия, които сега отделните страни членки правят за откриване на лечение на рака. Очаква се Фон дер Лайен да заложи целенасочено приоритетно финансиране на такива проекти.

Изкуствен интелект

През първите си 100 дни Европейската комисия смята да предложи законодателство за човешките и етични аспекти към изкуствения интелект (AI), коeто да вкара в общи релси работата в отделните държави членки. Фон дер Лайен иска Европа да заложи на разработките, свързани с AI вместо да продължава да се изтощава, опитвайки се да догонва големите технологични гиганти в САЩ и Китай. Според нея изкуственият интелект и по-ефективната работа с големи обеми нелични данни, може да е отговорът на нерешими досега проблеми в здравеопазването, селското стопанство, сигурността и промишлеността.

На по-късен етап Фон дер Лайен предвижда още да предложи нов закон за цифровите услуги, нови правила за работа с големи масиви от данни и общо звено за борба с кибератаките.

Зелената сделка за климата

Това е най-амбициозният проект на новата Европейска комисия. Той предвижда приемането на законодателство, което да направи европейската икономика въглеродно неутрална (равенство между произвежданите въглеродни емисии и мерките за компенсацията им) до 2050 г. Същата идея само преди няколко месеца беше отхвърлена от Полша, Унгария, Естония и Чехия, но Фон дер Лайен иска да я обвърже с финансов фонд, от който страните с най-замърсяваща икономика да могат да черпят за финансиране на нейното изчистване. Тъй като свежи пари за него няма, средства ще се вземат от кохезионните фондове, които в момента се разпределят само между 14-те по-изостанали европейски държави, плюс публични и частни инвестиционни инициативи. Целта е ЕС да съкрати до 2030 г. парниковите си емисии с 50% спрямо нивата от 1990 г., с 10 на сто повече от сега договореното.
Зелената сделка предвижда още включването на морския транспорт в схемата за търговия с въглеродни емисии, в която замърсяващите производства плащат за изхвърлените от тях газове, както и постепенно намаляване на безплатните емисии за въздушния транспорт – идея, която България подкрепя, заедно с още осем развити европейски държави, сред които Холандия, Германия, Франция, Белгия, Италия, Люксембург, Швеция и Дания.

Фон дер Лайен предвижда и въвеждане на гранична такса за въглеродните емисии. Тя ще се събира от неевропейски държави, които внасят в ЕС стоки и услуги с по-ниска цена, тъй като в тях не са начислени разходи за борба с климатичните промени. Фон дер Лайен предвижда първоначално с нея да бъдат облагани само някои сектори, като постепенно обхватът на данъка бъде разширен. Неяснотите по практическото приложение на таксата обаче все още са твърде големи и не е изключено проектът за тях да не бъде предложен до края на зимата.

Една от най-революционните промени, предвиждани от Фон дер Лайен, е реформата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която да се превърне в климатична банка на ЕС. Една четвърт от средствата на банката, която е собственост на европейските правителства, в момента се инвестират в проекти, които да подобрят енергийния отпечатък на Европа. Европейската комисия планира до 2025 г. те да са поне половината от портфейла на ЕИБ. Самата банка също се движи в тази посока, като преди дни управата ѝ взе решение от края на 2021 г. да прекрати финансирането на проекти, които разчитат на изкопаеми горива.

Фон дер Лайен планира да обогати на по-късен етап зелената сделка и с нова стратегия за биологичното разнообразие, както и нови стандарти за биологичното разнообразие, които са общоприложими за търговията, промишлеността, селското стопанство и икономиката.

Бъдещето на Европа

Забавянето на встъпването в длъжност на Комисията ще наложи изтегляне напред и на друга идея на Комисията – свикване на Конференция за бъдещето на Европа, която да подготви промени в правилата за провеждането на европейските избори, като укрепи системата за избор на ръководни органи в ЕС.

Провалът на системата с предварително избрани партийни кандидати за шеф на Еврокомисията позволи на Фон дер Лайен да оглави институцията, но задкулисните преговори оставиха Източна Европа без представител на високо ниво в европейските институции. Конференцията трябва да предложи преди средата на 2020 г. идеи за изборна реформа и за определяне на другите въпроси, които тя ще обсъди.

Контрол на върховенството на правото

Дългоочакваният, особено в Източна Европа, нов механизъм не е сред приоритетите на Комисията за първите 100 дни. Не защото Урсула фон дер Лайен не го подкрепя, напротив. Тя е категорична, че Европейската комисия трябва да започне да наблюдава независимостта на съдебните системи, борбата с организираната престъпност, корупцията и свободата на изразяване във всички държави и то според общи критерии.
Проблемът е, че страните членки и Европейският парламент не могат да се разберат за европейските разходи за 2021-2027 г., а част от тях е новият санкционен механизъм, който предвижда отнемане на еврофондове при отклонения от върховенството на правото. Докато този въпрос не бъде уреден, ще бъде сложно да се разпише правният механизъм.

Държавите, които приемат да се спират евросредства при отклонения от демокрацията, са вече са мнозинство, но по въпроса ще е необходим консенсус, а за него ще трябва време. Освен ако не се случи чудо, преговорите за следващия дългосрочен бюджет едва ли ще завършат преди края на 2021 г. и механизмът ще трябва да почака. Фон дер Лайен смята, че новата система за мониторинг не бива да заменя сега съществуващите, но тя не е прецизирала до момента отношението си към евентуалното спиране на наблюдението на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност в България, предложено от предишния състав на Европейската комисия.

Нова политика за миграция и убежището

Промените в сферата на миграцията също ще трябва да изчакат, въпреки че граничните държави (особено Гърция) продължават да изпитват натиска от новопристигащи мигранти. Стратегията на Комисията е първо да постигне компромис върху общи постановки между страните членки чрез преки разговори с правителствата преди да предложи ново европейско законодателство.

Според Комисията промяната ще позволи да се избегне ново блокиране на законодателното предложение, макар някои да се опасяват, че ще се окаже твърде слабо, ако трябва да се договаря преди да е внесено. Урсула фон дер Лайен смята да се опре на четири постамента при търсенето на съгласие - прием за всички мигранти, които се нуждаят от международна закрила, връщане на нямащите право да останат, укрепване на външните граници и споразумения с държавите, които са основен източник на миграция към Европа.

Източник: Свободна Европа

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове