Първите думички на детето са най-важните в целият му живот, но какво правим ако вече е на възрастта, в която би трябвало да е проговорило, а все още не е?
Това е тема, върху която редица учени размишляват, опитвайки се да открият отговора.
Каква е причината в това време на свръхинформираност децата да проговарят значително по-късно в сравнение с поколенията отпреди 20 години?
Прието е децата да могат да говорят на година и половина, като в днешно време все по-често се случва да има и деца на две и над две години, които все още нямат желание да наредят сладки думички. И както ни е известно на всички, и в това отношение момченцата се развиват по-късно.
Главните заподозрени за това са информационният поток, неблагоприятните екологичните условия и пренебрежението от страна на родителите. Основният въпрос, който силно тревожи родителите, е речта.
Безпокойството, че малкото им човече не говори, или използва значително по-малко думи в сравнение с връстниците си е едно от нещата, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Понякога и факта, че сравняваме детето си с другите единствено ни вреди, но така сме устроени. Но разбира се, веднъж проговорило, детето бързо догонва връстниците си. Обикновено най-голяма помощ оказва смяната на обстановката - почивка на морето, на село, записване на ясла или детска градина. Тогава детето получава много нови впечатления, изпитва по-различни емоции от обикновено и това може да го подтикне към говорене.
Първоначално децата измислят "свой език", с който казват какво искат, дали им се хапва нещо, къде искат да отидат. Понякога езикът им е толкова непонятен, че родителите запомнят отделни фрази и тяхното значение.
В днешно време дори и най-малките деца имат голям престой през телевизора, телефона или лаптопа. Често срещано е когато сте навън, или дори вкъщи, детето да заплаче и единственият начин да го успокоите е като му дадете телефона си, за да гледа нещо, или за да играе. Колкото по-малко общувате с детето си, толкова по-късно то ще проговори.
Няма значение дали става дума за всевъзможните "куку", "туту" и всички други, или държите да му говорите като на възрастен човек. Важното е винаги да му обяснявате какво се случва около него, всяко нещо какво е, да му показвате всеки ден нещо ново, което ще го подтикне към разговор с Вас.
И все пак, позволете на малкото човече да расте спокойно и му дайте пространство. Не го нападайте със забрани, поучения и предупреждения. Задавайте му често въпроси, особено такива, на които може да отговори с думичките, които вече произнася. Позволете му само да открива точните начини за изразяване и съвсем скоро единственото време, през което няма да говори, ще бъде докато спи.
/40
