Пътепис или дневник на пътуванията - защо не?

Кой не е чел "До Чикаго и назад"? Най-известният ни пътепис е дело на Алеко Константинов. Повод за написването му са приятелите на Щастливеца, които го подтикват да оформи своите впечатления на "леки", "хвърчащи бележки" т.е. едно увлекателно за онова време четиво, провокиращо към размисли.

Пътеписът представлява литературно произведение, описващо пътуване до определено географско място, град, планина и какви ли не други прекрасни места.

 Той е разказ от името на пътуващия човек, описващ видяното и даващ оценки за заобикалящите го неща.

Всеки един от нас има различен стил на пътуване. И на писане. Колкото и добра памет да имаме, дребните подробности, моменти и преживявания няма как да бъдат помнени вечно. Дори и няколко небрежно нахвърляни думи по време на път са достатъчни да извикат в съзнанието ни цели картини и истории.

Няма добро и лошо писане, има само прекрасни моменти, заслужаващи си да бъдат запомнени.

Ако до сега не сте писали текстове за пътуване, не е никак сложно. И аз не съм го правила, но съм твърдо решена да опитам. Какво ще ми коства? Няколко листи хартия, най-много две изписани химикалки и папка, да си събирам "творенията".

А сега си представете, когато завършите произведението си и го препрочетете. Наслада за ума, очите и съзнанието.

Определям писането като страхотен сувенир, който остава във времето. Няма нищо по-вълнуващо от това, да откриете забутан някъде на тавана или в кашон, дневник, пълен с драсканици, криво писане върху коляното, нацапан с различни видове храна и кафе. Но накрая - пътуване във времето.

Писането е път към самооткриването и можем да намерим себе си във всеки един ред. Можем да посетим едно място хиляди пъти, но при всяко ново посещение да го видим по различен начин. Причината е, че се променяме и ние, и дестинацията. Докато записваме тези впечатления, те винаги ще са с нас, дори и в няколко реда.

Сега си представям бъдещият ми пътепис. Един леко смачкан тефтер с дебели корици, по който има пясък, дъждовни капки, няколко вида разлети напитки и мирис на живот. Не, че няма да го пазя и поддържам, просто ще изживява всички емоции заедно с мен. Така ще бъде още повече мой!

Все пак, дори и да не сме родени писатели, дори и да не знаем сложни и усукани думи, това никак не е в минус за нас. Пътуването толкова разширява хоризонтите ни, че ни обогатява повече от всяко едно училище, курс, лекция.

Забравете за хронологията, бъдете позитивни, драскайте, никога не късайте листата, включвайте забавните диалози и се отдайте на този ритуал, защото един ден ще си благодарите. Пък и вашите деца след това.