Яков се бори с ангела…

Яков се бори с ангела… - картинка 1
Яков се бори с ангела… - картинка 2

Днес за евреите по света настъпва най-големият им празник – Йом Кипур, денят на опрощението

Днес за евреите по света настъпва най-големият им празник – Йом Кипур, денят на опрощението. След залез слънце до първите звезди на небосклона утре потомците на Израел имат последен шанс тази година да измолят прошка за греховете си и имената им да бъдат записани в Книгата на праведните, отворена заедно с още две книги десет дни по-рано – на Рош Хашана, еврейската Нова Година. В първия ден на годината Бог отваря три книги – на грешниците, на праведните и на тези, за които е спорно какво заслужават. Съдбата на грешниците и праведниците се решава веднага, но повечето хора през цялата година са вършили и добри, и лоши дела и те имат десет дни да изкупят греховете си, да получат прошка и да бъдат вписани сред праведните.

Особено важен е последният, десети ден, защото той е последен шанс за помирение с Бога

и последна възможност да го „убедят“, че не заслужават да са сред грешниците.

Ритуалите са сложни и изискват спазване на пост, отказ от всякаква работа и въобще от всичко, което може да отвлече мислите от изкуплението и покаянието.
В Израел това е ден на пълно затваряне в себе си и особен вид бездействие: летищата, гарите и пристанищата не работят, спира градския транспорт, банки и магазини са затворени, телевизиите не излъчват никаква програма.

По-религиозните евреи просто си остават в къщи и чакат да минат нощта и следващия ден. Не се хранят, не се къпят, не четат…
Повечето граждани на Израел използват деня без автомобилен дим за разходка с децата и пикници в парковете. Носят обувки от плат и гума, тъй като една от забраните е на този ден да не се обуват обувки от кожа…

Това не е празник в истинския смисъл на думата, но не е и ден за тъга. Ден за размисъл е и за помиряване с Бога.

А евреите имат много сметки за оправяне с Бог!

Който е чел Библията, няма начин да не е останал с впечатлението, че Бог е посочил за избран най-инатливия и непокорния измежду народите. Сякаш цялата еврейска история е низ от актове на непокорство, от постоянно лутане между безпрекословно подчинение на Бога и палаво отхвърляне на всичките му изисквания. От първата глава на „Битие“, в която непослушната Ева, става причина за изхвърлянето на човешкия род от райските градини, та до последната глава на „Изход“, в която потомците на избягалите от Египет евреи опитват (за пореден път) да обожествят Златния телец – за няколко хиляди години съществувание племето успява да разгневи Бог стотици пъти с непослушанието си!

Това са първите 5 книги от Библията, които имат почти пълно съответствие със свещената книга на евреите Тора. Те разказват за Сътворението на света и перипетиите, през които минава човечеството, за стигне до слизането на Мойсей от планината с Десетте божи заповеди, задължителни за 8 от всеки 10 жители на планетата и до днес – т.е. за последователите на трите монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Това Петокнижие всъщност е изпълнено с ужасяващи истории за престъпления, кръвосмешение и кървави войни, довели на няколко пъти човечеството до ръба на изтреблението.

Въпреки очевидните противоречия в древните текстове, въпреки грешките в датирането и неточностите, повечето хора и до днес смятат, че това е своеобразен „сборник“ на поучителни истории, действително случили се в хода на историята, макар и не задължително само в Близкия Изток.

Поуката идва не само от постоянно повтарящата се във времето логическа конструкция –

човеците грешат, започват да прекаляват, търпението на Бог свършва и той ги наказва за назидание, спасявайки само праведните,

 - но и заради правдивостта на начина, по който са описани обичайни човешки взаимоотношения.

И все пак, колкото и страховити да са разказите в Библията, ако приемаме, че тя е свещена книга, значи написаното в нея е вярно и понеже представлява повествователна история на еврейския народ, значи повечето грешници, но и праведниците в нея са все евреи.

Още Лео Таксил в 19-век задава въпроса

защо Бог е толкова недалновиден, че да посочва за свой „избран“ народ именно евреите, съзнавайки, че си взима беля на главата с толкова инатливо племе?

Глупав ли е или чрез избраните се опитва да даде на останалото човечество ако не прекрасен пример, то ужасяващо предупреждение?

В първата книга от Петокнижието „Битие“ е разказана историята на Яков, която дава отговор на въпроса „защо“. Тази история е сред най-популярните и в същото време – най-неразбраните в цялата Библия.

Накратко, животът на Яков, син на Исаак и внук на Авраам е доста бурен и противоречив от всяка гледна точка – морална, религиозна, етична.

Яков и Исав са близнаци, родени с няколко часа разлика във Вирсавия, в Ханаан, като Исав се ражда пръв и така получава правата на първороден син в семейството на Исаак и Ребека. Още преди раждането им Ребека имала съновидение, в което ангел и съобщил, че носи в утробата си родоначалниците на два големи народа. Ангелът също казал, че големият ще се подчинява на малкия и че това ще доведе до много трагедии.

И още деца, Яков се проявява като лукав интригант, който принуждава гладния си брат Исав да му отстъпи правото си на първороден срещу паница леща. После, възползвайки се от приликата с брат си и отслабналото зрение на Исаак, Яков казва на баща си, че е Исав и получава благословията му да ръководи семейството след смъртта му.

Вбесеният Исав решил да го убие, но Ребека предупредила сина си и той избягал при братовчед й Лаван в земята Харан.

Там Яков изпитал на гърба си какво значи да пожънеш, каквото си посял.

Много по-хитрият и опитен Лаван имал две дъщери – Лиа и Рахил. По-голямата Лия била сляпа, а Рахил – истинска красавица. Яков тръгнал да се пазари с Лаван – задължил се да му работи 7 години, ако после получи ръката на Рахил. В деня на сватбата Лаван изчакал да се стъмни и отвел в стаята на зет си Лиа. Яков разбрал, че е измамен едва на сутринта, а тъстът му отсякъл „По нашите земи не е прието да женим по-малката сестра преди голямата. Работи ми още 7 години и ще получиш и Рахил“. И Яков така и направил. След още 7 години, които работил даром за Лаван, Яков останал още 7, в които работил за себе си и успял да натрупа собствено богатство – овце, камили, роби и робини. След 21 години работа за роднината на майка си той осъзнал, че през тези години Лаван постоянно е намалявал заплащането му и наистина се ядосал.

Унизен и излъган, Яков решил да рискува и да се върне у дома, макар да знаел, че не е добре дошъл там.

В една тъмна нощ, без никого да предупреди, Яков събрал цялото си домочадие - 2 жени, 2 наложници и 11 деца, заедно с всичкото си имущество и стадата и тръгнал обратно към дома, където го чакал все още мразещия го брат Исав. Преди да съмне пресякъл река Ефрат и навлязъл в равнината Галаад.

Разбира се, Лаван не бил доволен от бягството на работната ръка и подгонил бегълците с цялата си рода. След седем дни, на залез слънце ги застигнал в равнината, на брега на малка река. Яков побързал да прехвърли през водата семейството и стадата, а сам той останал последен на отсрещния бряг – в капан между мразещия го чичо и искащия да го убие брат.

Когато Яков тръгнал към брода на реката, пред него се изправил непознат човек и отказал да го пусне да мине. Двамата се сбили и скоро след това

Яков разбрал, че се бие с ангел. Въпреки това, не се отказал и се борили цяла нощ!

 Никой не надделявал над другия и на зазоряване ангелът решил, че е време да сложи край на битката, ползвайки свръхестествените си сили.

„А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му. И ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

Човекът го попита: Как ти е името? Той отговори: Яков.

И непознатият рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеците и си надвил.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име.

А човекът рече: Защо питаш за моето име, не ме ли позна?

И благослови го там. А Яков наименува мястото Фануил (Лицето на Бог), защото си казваше: Видях Бога лице с лице и оцелях!“ (Бит. 32: 24-30).

В крайна сметка, оказва се, че Яков се борил не с човек, не и с ангел, а със самия Бог… И за дързостта си получил прякор Израил, т.е. „Онзи, който се бори с Бога“.

От това по-голямо доказателство за вроден у евреите опортюнизъм, здраве му кажи!

В крайна сметка Яков се върнал в Ханаан, подарил на брат си всичко спечелено за 21 години и получил разрешение да се установи наблизо.

След няколко години Яков сънувал Бог, който му наредил да се премести край град Луз.

Там той преживял една случка, превърнала се в крайъгълен камък на всички мистични учения от библейски времена до ден днешен.

Семейството стигнало до посоченото място и лагерували там. Яков легнал да спи на полето с един камък вместо възглавница. И сънувал Стълба към небето, по която се разхождали ангели, а на върха и стоял Бог.

„И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.
А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.“

Изплашеният Яков скочил, забил в земята камъка, върху който спал и убеден, че това място е специално, поклонил се като на олтар и нарекъл града Ветил (Божи дом).

След това накарал жените и децата си да му дадат оброчните фигурки на боговете, които почитали до този момент, заричайки ги от този ден нататък да имат само един Бог.

Фактически, изобретил монотеизма…

По-късно двамата братя забогатяват толкова, че Ханаан им отеснява и Исав се мести в Сирия, оставяйки бащините си земи на Яков. В Ханаан Рахил ражда последния син на Яков – Вениамин, а 12 сина стават родоначалници на 12-те юдейски племена, всички почитащи само един Бог.

Но до окончателното признание на тази единственост минават още 2500 години, в която потомците на Яков спорят с бога, отричат го, приемат го обратно и си носят всички последици от това непостоянство.

Прословутите 10 заповеди са финала на книга „Изход“, последна в Петокнижието, където е описано бягството от Египет под ръководството на Мойсей, който спасил народа си, разделяйки водите на Червено море.

За историческите корени на Библията ще се спори сигурно векове наред. Но тази история, дори и да я разглеждаме само като притча или басня, е достатъчно поучителна и трябва не просто да се разказва, а и да се тълкува.

Защото от нея се правят поне два извода:

Битката на човека срещу Бога е битка за свободата да бъдеш себе си и да се... прибереш у дома. За съжаление, човекът почти винаги печели тази битка. За съжаление, защото не всеки е мило, добро и човеколюбиво същество. Затова се налага Бог да покаже истинското си могъщество и да осакати човека по пътя му към себепознанието.

Другата поука е, че докато не покажеш зъби и мускули на по-силния от теб, няма начин той да те приеме на сериозно.

А на рисунката на Густав Дюре е сцената, в която Яков се бори с ангел, а после разбира, че се бори със самия Бог.

Ей така се става "избран" :)

 

                

 

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове