Как се очаква да живеем щастливо, когато не знаем ще преживеем ли днешният ден?
Работиш и си беден. Не работиш - пак си беден. Все сме бедни и ни писна. Новини получаваме само ако дължим нещо на някой, никой не ни търси да попита как сме.
Системата ни казва да й благодарим за това, че сме все още живи. Тя поддържа бедните живи само и само, за да работим за нея. Работим, плащат ни осигуровките, отиваме на лекар и те не ги покриват. Не дай си боже да се разболеем, не дай си боже да изникне от някъде си един нечакан и неплануван разход и сме до там.
Как да живеем щастливо, когато зад ъгъла все ни чака лоша новина?
В днешно време у нас дори и заплата от 500 лева ни прави бедни. 500 лева са пари, за които хиляди хора мечтаят. Прилагани са редица инструменти за борба с бедността, които все не успяват да преборят мизерията и никога не са в помощ на бедните. От време на време бедността става поносима, по празниците например. Дават се бонуси, с малко се увеличава заплатата.
Хората в днешно време не работят за самата работа, не прекарват целият си ден с мисълта, че правят нещо полезно. Те работят за заплатата. Чакат я, получават я, плащат си сметките и тя тутакси изчезва някъде си, в поредната банка за кредита, за топлофикация, за хляб ...
Бедността убива. Прави ни агресивни, отрицателно настроени, ставаме просто поредният човек. Губим своята същност, нямаме право да изразяваме себе си, тъй като това е грешно и за това, също трябват пари.
Защо да работим, като така и така гладуваме? Защо да не станем поредният безработен, да получаваме известно време пари от борсата, пък после ще му мислим. Защо ни е да се гърбим и мъчим за жълти стотинки? Да, жълти стотинки, толкова остават след всяка заплата и чакаме с ококорени очи и надежда, следващата. А какво става ако ни съкратят или уволнят? По-добре да ни бяха убили. Бедността ще ни убие по много по-зверски и мъчителен начин.
Бедността не са само клошарите, просяците, циганите. Бедността е във почти всеки един дом, във всеки апартамент, във всеки блок. Гледате ги, все със сменена PVC дограма, лъскави, измазани и си казвате - късметлии. За тази нова придобивка се тегли заем с цел през зимата да не им е ТОЛКОВА студено на децата.
Бедността е когато заплатите на родителите достигат до толкова, че за детето лакомството е награда. Бедността е когато искаш да подариш на майка си най-хубавият дар за 8-ми март, а парите ти не стигат дори и за букет. Бедността е когато видиш намаление на дрехи по 2 и 3 лева и все пак не си купуваш, защото тези 2 и 3 лева могат да ти потрябват за друго.
Бедността е когато ходиш пеша с километри, за да спестиш от билетче. А какво ще правим когато то стане 1,60 лв.? Бедността е да следиш брошурите на супермаркетите и да следиш кое къде е намалено. И винаги да купуваш от гадното кисело мляко, независимо, че е ужасно на вкус и не може да се използва дори и за застройка на супа.
Хората превъртат от умора, убива ги бедността. Работят по 6 дни в седмицата за пари, които богатите и известните харчат за една чанта или една вечеря.
Стискаме палци и търкаме поредното билетче от Националната лотария. Щом на едни им е провървяло и на други ще им върви. И в следващият момент, всички ние свикваме с бедността. Не става въпрос за подигравка с хората, които нямат и толкова. Става въпрос за 21 век и положението, в което се намираме.
Бедност и страх - най-верните приятели в шеметният ни живот. Едно, две, пък и три висшета нямат значение вече. Бедността я виждаме всеки ден в очите на хората, виждаме и тези, които не страдат от нея, и това ни кара да страдаме още повече.
Да го ду**т безработните, бедните, изгърбените работници, работещите бедни, онези, които нямат връзки насам-натам, майките, които искат да създадат семейство, но раждат само едно дете, защото пари за второ - няма.
Всички сме виновни, и ние, и корпорациите, и държавата, виновни са и самолетните билети, че са толкова скъпи и нямаме възможност по-бързо да започнем да търсим щастието другаде.
/40
