…на уличните музианти
5/Всеки ден я срещам. Тя е в подлеза на метрото и свири на цигулка. Това е историята на уличния музикант, която условно ще наречем Стефка. Минавайки през нея, всеки се спира, за да я послуша и да й хвърлин някой лев в шапката.
Това не е само нейна история, а на още много забравени музиканти, които по еднa или друга причина не са успели да се реализират. Но сега тяхната сцена е подлезът, но често те биват недооценени. Музиката вече не ги следва на всеки завой, както някога, защото сякаш днес никой няма нужда от нея.
Да не говорим, че за повечето улични музиканти бутилката е единственият начин да забравят…
Какво всъщност представляват те като хора? Сега ще се опитаме да разберем с една история, публикувана в „OffNews”. Ще се спрем само на някои факти от живота на едно момче на име Дарин, който е 55-годишен музикант от Троян. Той живее в София.
Дарин произхожда от музикално семейство - неговата баба свирела на китара – само руски романси.
Той още пази и до ден днешен нейната малка стара китара на руски строй, която виси на стената като една голяма удебелена удивителна след смешно-тъжно изречение. От нея пък се научил да свири и баща му, който, по думите на Дарин, е бил първият музикант в града, който посещавал и уроци по цигулка.
Първият досег на Дарин до музиката се случил, когато той бил на шест години – баща му се връща от екскурзия в бившия съветски съюз и му носи подарък – малко акордеонче.
Неговият живот е изключително интересен и динамичен. След като става на 23 години, той започва да свири по групи. Интерсното е, че Дарин е бил на една сцена с изпълнители като Васил Найденов, Стефка Берова, Милена Славова и други големи имена на българската естрада.
Но всичко хубаво си има и своя край.
Идват промените, започват да се появяват баровете и дискотеките, заедно с новата аудиотехника. И…ерата на живите групови изпълнения почва лека-полека да си отива. А, с нея и щастието и мечтите на Дарин.
Когато мечтата си отиде, и последната искрица надежда угасва. Днес живота на Дарин пък и не само неговият, а на всички улични музиканти, протича монотонно. Свирейки на старите си инструменти, с който някога са се упражнявали за голямата сцена.
А, какво представлява душата на един музикант?
Голяма и открита, изпълнена с амбиции и мечти за слава. Слава, която идва понякога, но невинаги. Има неща, които докосват сърцата ни, както прави Стефка, когато мина покрай нея. Цигулката й засвирва песента „The winner takes it all” на ABBA и хората се усмихват, пускат по 20-30 стотинки и заминават за работа. А, мечтите на уличните музиканти остават разбити…
/40