Отвън изглеждат като корави лидери, а отвътре са памук
Винаги е много тъжно, когато видиш двама мъже прекратяват дългогодишна дружба.
Почти пуснах сълза и аз,
след като видях титаничното дуо на турската политика – Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу да се разделя. Всичко изглеждаше наред, когато миналия Четвъртък, Давутоглу изведнъж обяви, че няма да се кандидатира за председател на партията и ще освободи поста на министър-председател. Давутоглу се разбра с Ердоган, за ден или два,
видя кака стоят нещата и кой държи лостовете на управлението
и реши да напусне властта по лесния начин.
Все пак Ердоган има важна мисия, да превърне Турция в президентска република, подчинена на неговата воля и
Давутоглу само пречи на този процес.
Повечето коментари, след оставката говорят, че Давутоглу е бил единствения овластен критик на Ердоган, който е бил против натоварването на президентската институция с повече правомощия. Ердоган смаза свободата на словото в собствената си страна, подчини всички водещи всекидневници под претекст, че работят срещу националната сигурност и се скара с Европа заради няколко карикатури. След като премахна Давутоглу, който е сред най-приближените му фигури в управлението, вече е ясно, че Турция е поела по път, от който няма мирно връщане назад.
Хората ще попитат, ами къде е армията тогава.
Не беше ли тя стожер на светското начало в Турция. Тя вече свали няколко правителства през 20-ти век, които се опитаха да наклонят Турция в орбитата на ислямската Умма. Ердоган преодоля и тях, със осъждането на доживотен затвор на 17 висши офицери, които са се били опитали да направят преврат, през 2013 г. Той даде ясно да се разбере, че армията изобщо не трябва да помисля, за свалянето на режима.
Ердоган преживя и протестите в парка „Гези“, обвинения в сътрудничество с Ислямска държава, десетки корупционни скандали,
та някакъв Давутоглу ли ще му се опре.
Сега просто, Ердоган ще инсталира някой послушен свой висш партиен кадър, който няма да мрънка, че цялата власт отива в ръцете на президента.
Жалко, защото Давутоглу не беше просто поредната политическа изтривалка. Той имаше разписана политическа доктрина – „Стратегическа дълбочина“, която изпълняваше ролята на външнополитическа програма на Партията на справедливостта и достойнството. Сега е интересно, след като Давутоглу не е на власт,
дали Ердоган ще запази правата си върху идеята, или тя си отива с Давутоглу.
Сакън, дано да не се случи, защото на родните патриоти, няма да им остане опорна точка, с която да крещят по площадите и форумите.
Интересното е, че и двамата лидери не могат да сдържат своите емоции, когато се сблъскат с човешката трагедия. Фотографите уловиха Давутоглу, преди няколко години, да плаче по време на посещение в Газа. В друг кадър по турска телевизия, Ердоган пророни сълза, след като изслуша трогателно писмо на египетски политически активист до неговата дъщеря.
Отвън изглеждат като корави лидери, а отвътре са памук.
Представете си каква драма е било вечерта в четвъртък, и единия реве и другия. Типично, като за турски сапунен сериал, в който съдбата разделя двама от действащите герои.
Не плачете братя, ще ви мине. Все пак,
управлението на държавата не търпи сълзи и сополи.
По-скоро турския народ трябва да плаче, защото с такъв бабаит като Ердоган, скоро нещата могат да станат съвсем мелодраматични.
/35
