Раждането на Вечния град

На 21 април 753 г. пр.н.е. Ромул и Рем основават Рим - Града на седемте хълма. Според преданието основателите на Рим - легендарните братя близнаци Ромул и Рем, са синове на весталката Рея Силвия и бога Марс. Майка им обаче ги изоставя и двете момченца са отгледани от вълчица в областта Лациум. Този вариант на легендата се налага като най-популярен и не случайно е поддържан от много древни историци.

Според историка Тит Лавий, Ромул става първият цар на Древен Рим и управлява до 716 г. пр.н.е. За 37 години власт той напълва града с изгнаници от други племена и разрешава сключването на бракове между сабини и римляни.

Владетелят полага основите на армията и разделя римското общество на патриции и плебеи. Негова заслуга е и създаването на сената.
Първоначално градската територия на Рим включва седемте хълма по левия бряг на река Тибър. По шест от тях има селища на племената латини и сабини, а последният е заселен с етруски.

Около 6 в. пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад - форум.

На Капитолий са построени крепост и храм на Юпитер. Този хълм става военен и религиозен център на града. Селището се управлява от сенат - съвет на старейшините на всички родове от трите племена. Сенатът избира цар, който изпълнява функциите на върховен вожд, върховен жрец и понякога и на върховен съдия.

Родените в Рим се наричат патриции. Те имат право да участват в народните събрания, за разлика от плебеите - преселниците в Рим. Броят на последните обаче значително нараства с развитието на града. Плебеите са извън родовите организации на коренните римляни и нямат политически права.

Първоначалното селище се превръща в столица на Римското царство, в края на 6 век пр.н.е. – на Римската република, а през 1 век пр.н.е. – на Римската империя. Успехът на Римската държава се дължи на съчетание от военни завоевания, търговска хегемония и избирателно асимилиране на съседните народи, най-вече на италийци, етруски и гърци. През първите столетия от съществуването на Рим негов основен съперник са етруските, а през 386 година пр.н.е. градът за кратко е завзет от галите.
След тази криза Рим се стабилизира и през 3 век пр.н.е. вече е доминираща сила на Апенинския полуостров, след като подчинява сабините, етруските, самнитите и повечето гръцки колонии във Велика Гърция. В последвалите Пунически войни Рим успява да се наложи и над средиземноморската империя на Картаген, като за пръв път установява контрол над отвъдморски владения – Сицилия, Сардиния и Корсика, Испания.

От 2 век пр.н.е. населението на Рим започва бързо да нараства, тъй като в града се заселват много италийски селяни, изтласкани от земите си от разрастващите се едри поземлени владения, използващи робски труд. От началото на 2 век пр.н.е. римляните се намесват в сложните отношения между елинистичните държави в Източното Средиземноморие, а през 146 година пр.н.е. завладяват същинска Гърция.

В периода на своето най-голямо могъщество, между 1 век пр.н.е. и 1 век от н.е., Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа.

Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Градът запазва значението си, въпреки стихийни бедствия като големия пожар през 64 година или унищожилата една трета от населението му Антонинова чума през 165 – 180 година, и става първият градски център в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион души.

През 3 век в Римската империя започват да се забелязват признаци на упадък. В същото време самият град Рим започва да губи политическото си значение, като на изток е създадена новата столица Константинопол, а в самата Италия императорите изместват седалището си в Милано, а след това в Равена.

Към 273 година населението на Рим е намаляло до 500 хиляди души. През 410 година, за пръв път от осем века, градът е превзет от чужда армия, тази на вестготи, последвани през 455 година от вандалите.

В края на 5 век Западната Римска империя е унищожена и Италия попада под контрола на остготите, а след това на Източната империя.

И още:

През 1509 г. Хенри VIII става крал на Англия след смъртта на баща си Хенри VII.
През 1689 г. в Англия се извършва коронацията на Вилхелм III Орански и съпругата му Мария II Стюарт.
През 1792 г. Русия анексира Полското кралство.
През 1836 г. по време на Тексаската революция се e състояла битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана.
През 1874 г. Васил Друмев е ръкоположен за епископ като Климент Браницки.
През 1898 г. започва Испано-американската война, в която Кралство Испания губи управлението над Куба, Пуерто Рико и Филипините.
През 1944 г. жените във Франция получават правото да гласуват.
През 1945 г. по време на Втората световна война Съветските войски достигат предградията на Берлин.
През 1956 г. хитът на Елвис Пресли Heartbreak Hotel става първата му песен, излязла начело в класацията на списанието „Билборд".
През 1960 г. официално е открита новата столица на Бразилия - град Бразилия, построена само за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер.
През 1963 г. „Бийтълс" и „Ролинг Стоунс" правят съвместен концерт в Ричмънд.
През 1967 г. няколко дни преди парламентарните избори в Гърция, полковник Георгиос Пападопулос оглавява успешен държавен преврат и налага в страната военен режим, който продължава седем години.
През 1976 г. Валери Андре става първата жена генерал във френската армия.
През 1987 г. терористичната организация „Тигри за освобождение на Тамил Еелам" извършва атентат в столицата на Шри Ланка - Коломбо. Убити са 106 души.
През 1989 г. 100 хил. студенти се събират на площад Тянанмън (Пекин) по повод смъртта на лидера на китайските реформи Ху Яобан.