Африка е във война, заради алчността на европейските бижутери
Спомняте ли си онзи филм с Леонардо Дикаприо – „Кървав диамант“, в който се разказваше историята на ценните камъни на Сиера Леоне, които подхранват гражданската война. Когато европейците отидат до местния бижутерския магазин, за да купят пръстен на любимата, единственото, което виждат е бляскавото обаяние на скъпоценния камък. Те рядко се замислят,
с колко кръв е пропита историята на диаманта, който стои върху техния пръст.
Идеята на филма засяга аспекта на нелегалната търговия, включваща големи бижутерски компании в Европа, от военните зони. Дори и някои компании, да гарантират на своите клиенти, че камъните не експлоатират военни конфликти,
това няма как да бъде доказано.
Оказва се, че редица интелектуалци и академици, се са заели с тази кауза и предлагат Европейския парламент, да приеме законодателство, което
забранява на бижутерските търговци да търгуват с ценни материали от военни зони.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прие през 2010 г. насоки за отговорна верига за доставки на минерални продукти. Проблема е в това, че насоките са препоръчителни, а не задължителни, тоест никой не може да накара компаниите да ги спазват.
Константин Блум, специалист по конфликтни минерали в британския университет в Съсекс, заявява, че е нужно именно това–
принуда, чрез закон, а не препоръчителни стандарти.
Според професора, обществения натиск, сътрудничеството между фирмите и споделянето на информация, също могат да допринесат в премахването на този проблем.
Съединените щати вече затегнаха своето законодателство в тази област. През 2010 г. те приеха закон, с който задължават всички производители
да докажат държавата на произход на минерали като калай, волфрам, тантал или злато.
Целта е да се изолира Демократична република Конго в която бунтовническите групировки финансират своите части, чрез парите от ценните метали.
Според Блум, подобно задължение дори няма да е толкова обременяващ за фирмите. Той цитира изследване, според което прилагането на насоките на ОИСР в 29 европейски държави,
ще струва на фирмите едва около 0.0002% от техните продажби.
Голям проблем е и това, че производители и доставчици отказват да си споделят информация, защото смятат, че
това им отнема конкурентно преимущество и вреди на техния бизнес.
Европейската комисия регулира, какви ли не въпроси, от стандарт за големината и изкривяването на краставицата, до дължината на презервативите. Много е интересно, как една иначе толкова енергична законодателна институция, не е взела категорични мерки по отношение на толкова сериозен проблем.
В крайна сметка
Европейския съюз е най-големия донор на хуманитарна помощ в света.
По-голямата част от тази помощ отива имено в посока Африка. Ако Европейската комисия спре търговията с кървави минерали, това ще спре финансирането на бунтовническите формации и ще намали техните възможности за разпалването на нов въоръжен конфликт. Страданието на стотици хиляди и милиони африканци,
струва повече от печалбите на европейските бижутерски компании.
/35
