Румънски локомотив вдигна 227 км/ч по наши релси

Румънски локомотив вдигна 227 км/ч по наши релси - картинка 1
Снимка: Лияна Пандалиева

Никой не знае кога ще пътуваме бързо по релсите

Румънски локомотив вдигна скорост от 227 км/ч по рехабилитираната линия от Любимец до гръцката граница в неделния ден на 15 май. Причината локомотивът да е румънски при всяко тестване на скоростите по рехабилитираните ни линии със средства по ОП „Транспорт“ е, че българските железници не притежават ни една машина, която може да се движи с повече от 120 км/ч. Най-бързи са мотрисите Сименс, но те са далеч от новите скорости с които ще стане възможно пътуването по обновените железни пътища.

Отбелязването на обновеното трасе до гръцка граница бе съчетано с откриването на железен мост над Марица в Симеоновград.

Лияна Панделиева
„И да ми пишете във Фейсбук, ако дупките не са поправени до месец!“
Снимка: Лияна Панделиева

Там премиерът Бойко Борисов пристигна с министъра на транспорта Ивайло Московски и прерязаха лентата на моста, който години наред е бил толкова опасен за преминаване, че хората спирали колите си от едната страна и пресичали пеш до другата.

С типичната си харизма, Борисов бе наобиколен от възторжени местни жители, които му обещаха да му пишат във Фейсбук ако дупките по пътя към града са останали и идния месец (той ги помоли да направят това) или ако безплатно за жителите санирани блокове не се завършват в определените срокове.

Лияна Панделиева
Снимка: Лияна Панделиева

След това от Симеоновград до Любимец тръгна композиция, теглена от румънския локомотив и два вагона. Първият се оказа, че се клати, независимо от качествените релси, но във втория стана осезаемо колко приятно може да е пътуването – гладко и тихо. В тази отсечка обаче скоростта бе едва 130 км/ч.

С пристигането на новата гара на Любимец, където отново се бе сбрало почти цялото население, всички слязоха, машината направи маневра и в нея се качиха шефът на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) инж. Милчо Ламбрев.

Лияна Панделиева
Бъдещото трасе на Симеоновград
Снимка: Лияна Панделиева

Общата дължина на отсечката по която могат да се движат влакове с максимално проектираната скорост е 38 км.: жп отсечката Димитровград – Симеоновград е с дължина от 23 км (31 км разгъната дължина на железния път) вече е с Акт 16. Тя е част от проекта за модернизация на жп линията Първомай – Свиленград.  Жп участъкът Любимец – гръцка граница е с дължина 15 км (24 км разгъната дължина на железния път) единична електрифицирана жп линия. Така, общата дължина на рехабилитираните железопътни участъци (Любимец-гръцка граница и Димитровград-Симеоновград) става 38 км (55 км разгъната дължина).

Двете жп отсечки са част от проект „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив - Свиленград на обща стойност 424 млн. лева.

Лияна Панделиева
Снимка: Лияна Панделиева

Целта е по новите релси да се вдига скорост от 160 км/ч, а в правите отсечки, тя да достига дори 200. За целта обаче е необходимо БДЖ първо да закупи локомотиви, които могат да развиват такава скорост, но също така и вагони, които могат да бъдат теглени със същата скорост. На този етап железницата ни не притежава нито едното, нито другото. Вдигнатата скорост при теста между Любимец и гръцка граница надхвърля проектната, което не значи, че някога оттам ще мине друг влак по същия начин. Демострацията си остава само за... демонстративни цели.

Още през 2011 г. по време на първия си мандат като министър на транспорта, Ивайло Московски заяви, че вече е договорил 300 млн. евро за нов подвижен състав. После се оказа, че БДЖ не трябва да е на загуба.

На този етап се надяваме на разрешение от ЕК с парите от приватизацията на летище София, която още не е обявена (и които евентуално ще възлизат на 600 млн.лв.) да бъдат покрити дълговете на „БДЖ товарни превози“ към нейните кредитори. Самите товарни превози, пак по думите на Московски от 2011 г., могат да бъдат дадени на концесия за около 250 млн.лв. и поне 10 компании са проявили интерес. По последна информация от преди няколко дни, втората обявена процедура за концесия не е довела до интереса на нито един потенциален инвеститор, а загубите на дружеството, макар и намаляващи, възлизат над 400 млн.лв.

Следователно няма как холдинг „БДЖ“ да не бъде на загуба, а от това следва, че не може да разчита на европари за закупуване на нов подвижен състав.

Лияна Панделиева
Снимка: Лияна Панделиева

В рамките на този проект са модернизирани гарите в Димитровград, Нова Надежда, Симеоновград, Любимец, Свиленград и Харманли. Изградени са две нови тягови подстанции в Свиленград и Симеоновград, а тяговата подстанция в Димитровград е разширена. Изградени са електронни вагонни везни в гарите Харманли и Свиленград.

В населените места са монтирани шумозаглушителни огради.

Откриването на поредните отсечки обаче не означава, че в обозримото бъдеще ще се пътува бързо до кои да е краища на България. Добрата новина за релсите е, че НКЖИ със собствени средства успя да закупи тежка механизация за поддържка на новите релси.

През 2022 г. ще е готова жп линията София-Бургас. Ще може да се стига и до Свиленград-турска граница с висока скорост. И това е.

Лияна Панделиева
Снимка: Лияна Панделиева

Трасето от София до Видин първо бе обявено на стойност 7 млрд.лв. (през 2010 г. при министър Петър Мутафчиев), цената беше оптимизирана до 2,4 млрд.евро през 2011 г., после се оказа, че скоростта по трудния терен ще бъде свалена още, така цената слезе на 1,6 млрд. евро. Като за последно се стигна до вариант за рехабилитация на отсечката Видин-Медковец с дължина 65 км. и прогнозна цена от 405 млн.евро.

Съвсем за последно – проектът падна.

Така безсмислието на Дунав мост 2 и неговата жп линия става още по-очевадно, особено и предвид факта, че след преминаването на румънска страна скоростта по релсите спада на 30 км/ч поради трагичното състояние на инфраструктурата. Въпреки проведените разговори за извършване на рехабилитация след моста, засега румънците не редприемат нищо повече.  

В същото време, в участъка от 15 км. от Любимец до гръцка граница една румънска мотриса е вдигнала 227 км/ч. по думите на тези, които са се возили в нея. Това е напълно възможно, защото при друг тест журналистите пътуваха във вагон-лаборатория и видяха скорост от 180 км/ч.

Средната скорост на треновете у нас обаче продължава да бъде около 47 км/ч.

/34

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове