Серийни убийци: Фалшивият агент на МОСАД, който убива три поредни съпруги

Серийни убийци: Фалшивият агент на МОСАД, който убива три поредни съпруги - картинка 1

Дъщеря на изселници от България е последната жертва на Саймън Купър

Тази история би могла да стане сценарий за холивудски трилър с нюанси на прихологическа драма. 
Главен герой в нея e Саймън Купър или както роднините му в Израел го наричат - Шимон Копер.

Саймън-Шимон е попрезрял мъж над средна възраст - нито красив, нито строен, нито особено забавен. На снимките от съдебната зала се вижда човек, когото бихте сметнали за намусен дядо на няколко внуци. Някой от онези не особено галени от живота чичковци, на които все някой им е виновен.

Нищо не би могло да е по-далеч от истината, обаче!

Саймън Купър е сериен убиец, убил и трите си поредни съпруги и заловен само, защото порасналите деца на последната - Жени, дъщеря на изселници от България - се усъмнили, че има нещо нередно в това, майка им да завещае цялото си имущество на мъжа си. И то - едва седмица преди да починe в съня си от нещо, което на пръв поглед прилича на инфаркт.

Животът на Саймън Купър би трябвало да се изучава и във факултетите по клинична психология,

като пример за успешно прилагане на манипулативни техники върху нищо неподозиращите му жертви. Толкова успешно, че три интелигентни жени, със самочувствие, практически поставят живота си в ръцете му, безпрекословно се подчиняват на желанията му и в крайна сметка умират, защото той няма какво повече да измъкне от тях.

Мрежата от лъжи, емоционално изнудване и принуда, изплетена от Саймън е толкова сложна, че разследването и съдебното дело след него продължават почти 6 години - от март 2010, до произнасянето на окончателната присъда на 28 юни 2016 г.  

Първоначално, разследването е само за евентуалното убийство на последната, трета съпруга.

Жени Купър умира в нощта на 20 срещу 21 август 2009 г.. На сутринта, когато мъжът й притеснено вика бърза помощ, по всичко изглежда, че е получила инфаркт в съня си. Човекът изглежда искрено скърбящ за жена си, макар в медицинския картон на Жени да няма и намек за сърдечни проблеми. Обаче, такива неща се случват, медицинският екип няма причини да се усъмни в причините за смъртта и подписват смъртния акт без особено колебание.

Изцяло в традициите на юдаизма, жени е погребана същия ден. Следва задължителният период на траур, след който порасналите вече деца на Жени от първия й брак разбират, че седмица преди да умре тя е прехвърлила цялото си имущество на втория си съпруг. Не е споделила тези намерения с децата си, а те нямат никаква причина да очакват майка им да ги лиши от наследство. Точно обратното, Жени и двете й дъщери са много близки и си остават такива през целия втори брак на майката, въпреки, че така и не успяват да се сближат с втория й съпруг. 

Младите хора успяват да привлекат вниманието на полицията, като молят да започнат разследване на подозрителната, според тях, смърт на майка им. Освен това, те знаят, че Жени е трета поред съпруга на Саймън, която умира твърде млада от инфаркт.

А това вече е повече от странно!

Тялото на Жени е ексхумирано няколко седмици след погребението и експертизата доказва наличието на особен вид транквилант в смъртоносна доза. В хода на разследването децата смутено подсказват на полицаите, че съпругът на майка им е агент на израелските специални служби и е възможно този факт да има значение. Това е повратен момент в следствието, тъй като при проверката разследващите не откриват каквато и да е връзка на Саймън Купър със службите в страната. Официално, за властите в собствената си държава той е безработен...

Запитани от къде имат информация за агентурната дейност на Саймън, децата казват, че той самият така оправдавал дългите отсъствия от дома си - с тайни мисии зад граница, за които не можел да споделя подробности дори пред съпругата си. Освен това, още при запознанството си с майка им, той й казал, че работи за МОСАД, но няма право да каже нито какво, нито къде. Бракът им продължил около 4 години и почти през цялото време той изчезвал за по няколко седмици, а после се връщал без обяснения. 

Постепенно, разнищвайки ежедневието на странния уж-агент, разследващите установили, че от 2003 г.  Саймън има любовница.

Д-р Мария Закоска е пристигнала от Русия няколко години по-рано и работи като анестезиолог. Тя признава, че дала на Саймън силен транквилант, който той поискал, за да убие неизвестен човек на мисия извън страната. Д-р Закоска вярвала, че прави услуга на МОСАД и му дала ампулата, знаейки, че над определена доза този медикамент предизвиква спиране на сърцето и смърт, със симптоми, силно наподобяващи инфаркт.

Това кара разследващите да се заровят по-дълбоко в биографията на измамника и да се поинтересуват как точно са починали първите му две съпруги.

Първата съпруга - Орит, е покойница от 1994 г. Официално причина за смъртта е самоубийство при злополука и до 2009 г. никой не се е усъмнил в това. Втората съпруга, споменавана в делото само като С., умира няколко години по-късно при неизяснени обстоятелства. След смъртта им, Саймън наследява почти всичко, което притежават, като и в трите случая те са го направили свой наследник в някакъв момент от брака им. 
Двете предишни съпруги също са ексхумирани и въпреки дългото време, минало от смъртта им, в останките са намерени следи от упойващи вещества. 

Убийството на Жени е практически доказано, след като д-р Закоска се съгласява да свидетелства срещу любовника си, сключвайки сделка с прокуратурата. Тя не е привлечена като съучастник, но завинаги губи правата си на лекар. 

Водещата на разследването Тал Бен Шаул е убедена, че става дума за сериен убиец и съсредоточава усилията на екипа си върху смъртта на Орит, първата съпруга. Те успяват да докажат, че предполагаемото й самоубийство най-вероятно е убийство - в тялото й е имало твърде много транквилант, за да е способна да прави съзнателно каквото и да е. По спомени на познати на семейството, още при запознанството си с нея Саймън уж дискретно й казва, че е агент под прикритие и може да се наложи да отсъства без да е в състояние да обясни къде е и какво прави. Както и с Жени, тя прехвърля по-голямата част от имуществото си на името на съпруга си, убедена, че така е по-добре от финансова гледна точна. 

Около година след смъртта на Орит Саймън се жени за С. Бракът им също приключва със смъртта й през 2004 г., но освен следите от транквиланти в тялото, през 2010 г. разследващите не успяват да установят други подробности около смъртта й. Без да могат да го докажат, разследващите вярват, че д-р Закоска вероятно е дала на Саймън транквиланта за убийството на С.

Саймън е арестуван на 30 октомври 2012 г. и обвинен в убийството на две от съпругите си - Орит и Жени. Делото се точи почти 4 години и е постоянен източник на пикантерии за медиите в Израел.

На 28 юни 2016 г. съдът се произнася окончателно - 2 доживотни присъди, по една за всяка от жертвите, плюс обезщетение от около 110 000 долара за близките им. Осъденият, който е на 54 г., има право да поиска помилване едва, след като излежи минимум 30 години от определеният му срок. 

Делото е гледано буквално под прожекторите на медийното внимание. За публиката остава поуката, че обаянието и убедителността могат да бъдат смъртоносно оръжие, попаднало в "ръцете" на психопат. По време на разследването всички признават, че "от самото начало" са имали причини да се съмняват в почтеността на Саймън Купър, но никой не се е задълбочил в подозренията си. А и не се знае дали това не би застрашило още животи, казват разследващите. 

 

 

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове