Как така се оказа, че през лятото на 2014 г. никой не е искал да се заеме с него
За пореден път на Лютви Местан се налага да се обяснява за модела „Кой?“, сякаш все още е част от ДПС и отговаря за решенията на тази партия. Тъпото в този случай е, че излиза, че той ги защитава,
като всъщност по този начин си прави лоша услуга.
Преди няколко седмици, в сутрешния блок на БТВ, той взриви общественото пространство с твърдението, че БСП сами са предложили сектор сигурност на ДПС. Последва отговор от Станишев, който заяви, че ДПС е поискало сектор сигурност, при съставянето на кабинета Орешарски, след неуспешен опит да за атентат срещу почетния председател на партията Ахмед Доган. Става въпрос за друг атентат, а не този, който се случи в НДК и бе извършен от Октай Енимехмедов.
Целта е била, самия Делян Пеевски да гарантира, че секторът ще стане по-ефективен. Днес в сутрешния блок на Нова телевизия, Местан отново повтори своята теза, че
ДПС и в частност Делян Пеевски, никога не са настоявали да сложат ръка върху този сектор.
Самият Местан, никога не е чувал за втори опит за атентат срещу Доган. Интересно, как председателят на партията, не знае какво се случва с нейния почетен председател. Ако това е истина, тогава може би двамата не са общували, далеч преди Местан да бъде изгонен от ДПС, като малко куче.
Хубаво е, че след години, в крайна сметка на този въпрос бе даден някакъв частичен отговор на обществото. Друг въпрос излиза сега на дневен ред:
Защо никой не иска сектор сигурност?
Какъв е този парадокс, нито ДПС го иска, нито БСП. Ако вярваме на техните думи, по време на преговорите за съставяне на правителството Орешарски, всеки е бутал „мизерния“ сектор Сигурност и е казва
“Ти го вземи“, „Не, ти го вземи“.
Като сираче, всеки го прехвърля на другия, само и само да се отърве от него. Някак не ми се струва правдоподобно, ДПС да е направило големия компромис и в акт на крайно нежелание, да е поела тежката задача за отглеждането на сирачето.
В крайна сметка, може би, това е удобен опит на Местан и Станишев, чрез този скандал, да дадат някакво обяснение на обществото,
за да спрат да ги питат по телевизионни студиа „Кой?“
и да заметат случая под килима. Реалната истина, обаче най-вероятно никога няма да стигне до ушите на гражданското общество.
/35
