Любовникът с теслата
1/В криминалната история на България известните случаи на серийни убийци се броят на пръстите на едната ръка. Въпреки това те не отстъпват по нищо на своите "колеги" от чужбина и САЩ. Един от най-кръвожадните е Сократ Киршвенг известен още като "любовникът с теслата". Сократ Алберт Киршвенг е първият български сериен убиец, доказан като такъв. Той е дете на майка циганка и баща с гръцка кръв. Киршвенг бил конте, облечен с костюми по последна парижка мода и виенски папионки, крачел с лачени обувки, внос от Аржентина. На пръв поглед изглеждал мил и спокоен човечец.
В началото на XX в Киршвенг се записва в алманаха на серийните убийци със своите пет жертви
По професия е майстор дърводелец. През 1908 г. сключва брак с жена на име Еленка и двамата заживяват в Самоков, където им се раждат две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Киршвенг оставя жена си и децата и отива да живее и работи в София. Там се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея, като нито Вангелия знае, че той има законна съпруга и две деца в Самоков, нито Еленка знае за връзката на Сократ в столицата.
През 1917 г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София.
Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова и се влюбва в нея. Младата жена, праведна и набожно благопристойна, не откликва на чувствата му, защото знаела за „брака“ му с Вангелия. Това ново любовно увлечение на похотливия Сократ го кара да сътвори хитър план за премахването на столичната си изгора. Веднъж създаден, находчивият кроеж трябва само да бъде изпълнен. Сократ излъгва изгората си, че е откраднал много пари от болницата и предлага двамата да изкопаят заровеното от него злато и да избягат в чужбина. Наивната Вангелия се съгласява, но не осъзнава, че вместо за открадната плячка, тя копае дупка за собствения си гроб. Сократ й сцепва главата с тесла и я заравя. След това Сократ обявява публично, че любовницата му е избягала в чужбина с друг мъж.
Приел образа на нещастния и изоставен мъж, Сократ печели любовта на Тинка
и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно и предлага на Тинка да се венчаят при турския мюфтия.
Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца, приел вече името Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план. Този път наема каруцаря Димитър Цветков да отидат до Самоков и да доведат жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата, за да се поразтъпчат. По-късно Сократ се появява сам, като обяснява, че съпругата му ще остане няколко дни при свои роднини. Когато обаче случайни минувачи откриват мъртвото тяло на Еленка, съсечено с тесла, хитрият Киршвенг пак намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.
Съвсем скоро обаче и третата възлюбена омръзва на мохамеданина Сократ.
За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца. Води се дело и Сократ е осъден на смърт. Впоследствие присъдата е смекчена заради двете деца – Райна и Александър, които разчитат само на финансовата помощ на кръвожадния си баща.
Сократ Киршвенг прекарва седемнадесет години зад решетките, но едва излязъл на свобода и жаждата му за кръв отново се събужда.
През януари 1937 г. той се отбива на улица „Струга“ 40 в бакалницата на леля си Евтимия под предлог, че носи взетите назаем два лева. Лелята взема парите, а когато се обръща да даде от стъкленицата на рафта няколко малинови бонбона за детето на Сократ, той стоварва върху нея грижливо наточена тесла. След това се промъква в другата стаичка, където до печката дреме 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Убиецът съсича и него. След това претършува бакалницата за пари, но не намира. Ядосан, Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва.
Няколко дни по-късно Киршвенг е арестуван. Процесът срещу ”Убиеца с теслата” започва на 22 февруари 1937 г.
Делото събира в съда многобройна публика, дошла да види жестокият престъпник. Защитник на Киршвенг е Мильо Балсамов. Той е юрист еквилибрист,кйто не щади думи, за да го отърве. Въпреки това Киршвенг признава, че е садист и иска най-тежкото наказание за убийството на леля си и чичо си. ”Дайте ми го, ако няма кой да го изпълни, аз сам ще се накажа!”, заявява той.
На 23 февруари 1937 г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена, а със своите пет взети жертви дълги години Сократ Киршвенг е най-смъртоносният български сериен убиец.
След екзекуцията ключарите намират в килията му предсмъртно писмо в едно изречение: “Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство”.
/29
