Едно нищожество в търсене на известност
Колин Айърланд решава да се превърне в личност, ставайки сериен убиец. Айърланд посещава заведението „Коулхърн Пъб“ в лондонския квартал Ърлс Корт, търсейки хомосексуални мъже, които да убие.
Ърлс Корт е бил известен и като гей квартал, а едно заведение става прочуто, със своите гей забави - „Коулхърн Пъб“.
Зад затъмнените му стъкла садисти и мазохисти се събират заедно с цветни кърпички, стърчащи от джобовете им – индикация за техните предпочитания – доминиращи и господари или роби и покорни партньори.
Клубът привлича известни личности, като Рупърт Евърет, Фреди Меркюри, балетистът Рудолф Нуреев и американският актьор Антъни Пъркинс и др.
Новогодишно обещание за убийство
През 1993 година желанието на Колин Айърланд било да убие друго човешко същество. Човекът бил никому неизвестен, но смятал, че това е начинът да се прочуе. Колин Айърланд избира ловната си площадка мъдро – гей бар, където не се задават въпроси, а клиентелата предпочита анонимността.
На 8 март той влиза в „Коулхърн пъб“ през страничния вход, тъй като знае, че главният се наблюдава от охранителна камера.
Мъжът дал да се разбере, че е „господар“ и зачакал. Скоро се появява един „роб“ Питър Уокър, който случайно разлива питието си върху Айърланд. Робът помолил да бъде наказан. Уокър обяснил, че е хомосексуалист, обичащ садо-мазо игрите и че предпочита да е покорният партньор в акта. Поканата била повече от ясна и мъжът я приел.
Първа кръв
Питър Уокър е 45-годишен родом от Ливърпул. Той редовно посещавал „Коулхърн“, надявайки се да срещне някого. Той не обичал да се прибира сам в празния си апартамент. Щом пристигнали в апартамента, Айърланд затворил кучетата в една от стаите, докато Уокър се съблече. Той бил взел със себе си чанта, в която държал своите „инструменти за убийство“ – ръкавици, въже, белезници и нов комплект дрехи. Дори Уокър да надзърнел в торбата, той едва ли щял да се усъмни. Всичко изглеждало като стандартно оборудване за садо-мазо. Палачът накарал Уокър да легне на леглото, където го вързал и му сложил белезници. Айърланд започнал да го бие, използвайки юмруци, а после кучешка каишка и колан.
Айърланд го оставил за малко и отишъл в кухнята. Когато се върнал, носел със себе си найлонова торба.
Той поставил торбата върху главата на Уокър, държал я известно време, после я свалил, дразнейки жертвата си. Накрая, уморен от играта, мъжът поставил торбата върху главата на Уокър за последен път и го задушил. После изгорил срамните му косми. Убиецът претърсил жилището и открил нещо, което го вбесило. Сред документите на жертвата намерил доказателство, че Уокър е ХИВ позитивен, което не бил споделил с него, въпреки че с охота бил приел да правят секс.
Ядосан, Айърланд натикал в устата и носа на Уокър презерватив, а после подредил на леглото две плюшени мечета в поза „69″.
Айърланд бил запален читател на криминални книги и ръководства на ФБР и знаел точно как да заличи следите от местопрестъплението. Той избърсал всяка повърхност, до която се бил докосвал и сменил дрехите си, поставяйки старите в торбата, заедно с въжето, което бил използвал, за да върже Уокър за леглото.
На следващия ден във вестниците нямало нищо за убийството.
Айърланд се обадил на „Самаряните“ – организация, подпомагаща хора в емоционална нужда. Казал им за кучетата, заключени в стаята от два дни и че някой трябва да направи проверка. Обяснил, че собственикът на жилището е мъртъв и че той го е убил. Неудовлетворен от телефонното обаждане, той направил още едно, този път до вестник „Сън“. Но убиецът не знаел, че тялото вече е открито от домакина на сградата. Полицейското разследване, водено от инспектор Мартин Финеган, стига до привидно очевидното заключение, че смъртта е настъпила в резултат на зле протекла секс игра.
Полицията искала да установи самоличността на сексуалния партньор на Уокър. Инспектор Финеган се появява по телевизията с молба въпросният мъж да се свърже с властите, но без успех. Властите се опитват да разговарят с гей обществото и незабавно се изправят срещу твърда стена. Без улики в апартамента на Уокър, без свидетели и без помощ от хомосексуалистите, полицията нямала избор освен да приключи случая като неразкрит. Айърланд изчаква два месеца полицейското разследване да замре и се завръща обратно в „Коулхърн“ в търсене на нова жертва.
Втора жертва
Кристофър Дън е 37-годишен библиотекар, редовен клиент в „Коулхърн“, и подобно на Питър Уокър – покорен партньор. Двамата се заговарят в клуба и Дън разкрива на мъжа, че обича да бъде доминиран. Двамата напускат заведението, отново през страничния вход, и отиват в дома на Дън, викторианска вила в Уилдстън Северен Лондон. Айърланд казва на Дън да отиде да се приготви в спалнята. Дън бил чисто гол, с изключение на масивен колан и кожен нагръдник. Заключил го с белезници и вързал краката му. Айърланд започва да го бие с юмруци и колан, настоявайки Дън да му даде банковата си карта и нейния ПИН код. Жестокостта била нетърпима и Дън му дал всичко, което искал. Убиецът изважда запалката си и поднася пламъка към тестисите на Дън, след което продължава да го бие. И този път убиецът почиства старателно местопрестъплението, както и преди, той остава в апартамента, докато прецени, че е безопасно да си тръгне.
Айърланд разбира, че убиването е доста скъпо хоби,
защото се налагало да подменя инструментите си и да си купува нови дрехи всеки път. Воден от тази мисъл, мъжът използва картата на Дън, за да изтегли 200 лири от сметката му.
Тялото на Дън е открито на 30 май, два дни след смъртта му от негов приятел. Тъй като убийството на Дън се случва в друг район от този на Питър Уокър, двете убийства не били свързани.
Нуждата за убийства се засилва
На 4 юни 1993 година Айърланд се връща в „Коулхърн пъб“. Изминали са само шест дни от убийството на Кристофър Дън. Нуждата да убива се засилвала и разстоянието между убийствата намалявало. Той се дразнел от факта, че полицията не свързва престъпленията му и жаждата му за слава не може да бъде утолена.
Пери Брадли III е висок и красив блондин от американския щат Тексас. Починалият баща на Пери е щатски конгресмен, а самият Пери – доста заможен човек.
Пери Брадли среща своя палач отново в „Коулхърн“ и двамата отиват в неговия апартамент в Кенсингтън. Брадли свалил дрехите си, а новият му приятел предложил да го върже като част от любовната игра. Но Пери не харесвал садо-мазото и се дърпал. Мъжът му казал, че не може да се възбуди без да го върже. Така Брадли склонил и скоро се озовал по корем на леглото, с вързани ръце и крака.
Тогава мъжът поставил примка на шията му.
Той поискал банковата му карта и ПИН код, казвайки му, че няма проблеми да го убие, ако не съдейства. Заплашил го, че ще изгори тестисите му.
Изплашен за живота си, Брадли му казал къде държи картата и ПИН кода си. Айърланд казал на Брадли, че го чака дълга нощ и го посъветвал да поспи. Колкото и да е невероятно, Брадли наистина се унесъл. Докато Брадли спял, мъжът започнал да затяга примката. След убийството той претърсил апартамента и взел 100-те лири, които намерил. Преди да си тръгне, поставил кукла върху тялото на Брадли. Това трето убийство също не било свързано с останалите, понеже се било случило в различен район.
Убиецът все още бил ядосан, че убийствата му не са свързани и неговото желание да бъде разпознат като сериен убиец оставало неосъществено.
На 7 юни, само три дни след като убива Пери Брадли, мъжът се връща в „Коулхърн“
в търсене на поредната си жертва.
Айърланд се запознава с 33-годишния Андрю Колиър, пазач в жилищен комплекс в Далстън Североизточен Лондон. Те напускат „Коулхърн“ и отиват в апартамента на Колиър. Междувременно навън се случват безредици, които убиеца и жертвата наблюдават през прозореца на апартамента, след което се захващат с игри. Колиър позволява на мъжа да го върже за леглото и да постави примка на шията му. Играта с ПИН кода се повтаря отново. За ужас на Колиър, мъжът хваща домашната котка и пред очите му я обесва на вратата. След това затяга примката около врата му и го убива. Като намира документи, че жертвате е ХИВ - позитивен, Айърланд решава да унижи жертвата си и полага мъртвото животно върху трупа му, така че устата на котката да обгърне пениса, а опашката да бъде в устата на мъртвеца.
Взема със себе си 70 лири и чашата, която бил използвал.
Когато тялото на Колиър е открито, полицията се натъква на невиждана сцена. Убитата и разположена по този гротесков начин котка накарала детективите да смятат, че става въпрос за нещо много по-сериозно.
Като се запознава със случая на Патрик Уокър, детектив Уебстър осъзнава, че се е натъкнал на следа. Двете плюшени мечета, поставени в поза „69″, доста наподобявали сцената с котката на Колиър.
Два от случаите били свързани.
Пет дни след убийството на Андрю Колиър, Палача се обажда в полицията в Кенсингтън, дава подробности за престъплението и заявява, че е убил общо четирима мъже. Казал им, че мечтае да извърши перфектното убийство и че ще убие отново.
Пета жертва
Същата вечер мъжът отново се връща в „Коулхърн“, за да избере нова жертва. Емануел Спитери е 42-годишен жител на Малта, работещ като готвач в Лондон. Често посещавал гей барове, но бил свит и стеснителен. На 12 юни той отива в „Коулхърн“.
Там се запознава с Айърланд, но след кратък разговор си тръгва. Това би могло да му спаси живота, но за нещастие малко по-късно убиецът се натъква на него в метрото. Те отново се заговарят и този път Спитери поканва мъжа в апартамента си в Катфорд Югоизточен Лондон.
Последвал същия ритуал, като при останалите жертви. Този път решил да направи нещо ново. Събрал хартии и ги поставил на пода в спалнята, където ги подпалил. Надявал се, че пожарът ще унищожи целия комплекс и дори се поколебал дали да не пусне газта, но решил да не го прави.
На следващия ден Айърланд се обадил в полицията и им казал да търсят петата му жертва на мястото на пожар в Южен Лондон. Той не знаел, че огъня бил угаснал от само себе си, без да причини никакви щети. В ранната вечер на 15 юни в участъка постъпило обаждане от хазяйката, твърдяща че един от наемателите й е мъртъв, а в спалнята има следи от пожар.
Вече било ясно, че си имат работа със сериен убиец, набелязващ целите си сред хомосексуалистите.
Айърланд вече наречен „Палача на гейове“,
смразява и ужасява града, но най-малко шокирана да изглеждала самата гей общност. Хомосексуалистите дори се шегували с палача, наричайки го шеговито „гейриен убиец“.
Залавяне и самопризнания
Въпреки недоверието на гей общността към властите, един хомосексуалист решава да говори. Този човек пътувал в същия вагон на метрото заедно със Спитери и неговия нов приятел и много добре бил запомнил убиеца. Той дал описание на полицията. На база на това описание е създаден фоторобот на заподозрения и разпространен в пресата. Полицията поисква записите от охранителните им камери от гарата. Мъжът със Спитери бил уловен от камерите. Полицията разпространява кадъра с убиеца на 2 юли и само за ден получава над 40 обаждания от хора, твърдящи че са виждали и дори са говорили с този човек в „Коулхърн пъб“.
На 19 юли 39-годишен мъж влиза в офиса на своя адвокат в крайбрежното градче Саутенд он Сий в Есекс, на около 40 мили от Лондон. Той бил видял видеокадъра и бил разпознал мъжът със Спитери.
Това бил самият Айърланд.
Колин обяснил на адвоката си, че е мъжът във видеото, но не той е убил Спитери. Казал, че е срещнал Спитери и се е съгласил да отиде в дома му, но когато пристигнали там имало друг мъж и Айърланд не искал да участва и си тръгнал.
Междувременно, полицията била идентифицирала мъжът от записа като Колин Айърланд и вече пътувала към него. Адвокатът се обадил на властите и уредил те да се срещнат с клиента му в неговия офис.
С пристигането си Айърланд подава на детективите лист с историята, която бил разказал на адвоката си.
Полицията го арестува незабавно и го връща в Лондон. В полицейския участък в Ислингтън му взимат отпечатъци и го разпитват, но Айърланд отказва да говори.
След залавянето му Айърланд запазва мълчание цели два дни, без да проявява емоции. Просто гледал втренчено детективите. Но те му разкриват нещо, което за кратко го разтърсва. Колкото и правдоподобна да звучала историята му, че бил оставил Спитери в дома му с друг мъж, полицията разполагала с едно мъничко доказателство, което показвало лъжата му – отпечатък, намерен не в дома на Спитери, а в апартамента на Андрю Колиър.
Благодарение на безредицата отвън, която двамата наблюдавали през прозореца онази вечер,
Колин бил оставил без да иска отпечатък на една от рамките. Той напълно бил забравил, че е докосвал прозореца и затова не го почистил. Колин Айърланд остава в ареста и продължава да мълчи през следващите четири седмици до 19 август, когато внезапно решава да направи самопризнания. Той бил човекът, отговорен за петте убийства. На следващия ден срещу него са повдигнати обвинения за убийствата на Уокър, Дън и Брадли.
Тъй като Колин Айърланд признава за всичките пет убийства, нямало нужда от процес, а само обявяване на доживотна присъда.
Докато се разхождал в двора на затвора, 57-годишният Колин Айърланд се подхлъзва и чупи бедрената си кост. Десет дни по-късно, на 21 февруари 2012 година Колин Айърланд умира от белодробна фиброза и усложнения от счупването.
Източник: Криминални досиета
/29
