Серийни убийци: Робърт Лий Йейтс от Спокан

Серийни убийци: Робърт Лий Йейтс от Спокан - картинка 1

408 години затвор за една от най-големите серии от убийства в историята на Съединените Щати

Баща на четири дъщери и един син, Робърт Лий Йейтс води сравнително нормален и незабележим живот, открояващ се единствено с безукорна военна служба. Той израства на остров Уидби в щата Вашингтон, а майка му умира, докато е още в гимназията. Данните показват, че на около 6-годишна възраст Робърт редовно е бил насилван сексуално от по-голямо съседско момче, но не е известно дали е получил терапевтична помощ. След завършване на гимназията той се записва в колежа в Уала Уала, но се отказва от ученето след две години. През 1975-а си намира работа като пазач в щатския затвор в Уала Уала, където работи само шест месеца. На следващата година сключва брак с жена на име Линда и по-късно се записва в армията, където служи на страната 19 години като пилот на хеликоптер, напускайки по-малко от година преди да може да се пенсионира.

Осъзнаването на зловещия факт, че убийствата на седем жени в периода след късното лято на 1997 година са дело на сериен убиец, подновяват страховете на гражданите и властите, че неуловимият

Убиец от Грийн Ривър е намерил нова ловна територия край град Спокан в щата Вашинтгон.

Първият знак, че в района на Спокан действа сериен убиец, се появява на 22 февруари 1990 година, около 8:30 часа сутринта, когато Отдел убийства е извикан на адрес „Ийст Ъпривър Драйв“ 4100 по сигнал за намерено тяло на черна жена, лежаща гола на брега край река Спокан.  Полицаите и впоследствие детективите установяват, че жената е била простреляна няколко пъти, а размерът на входните рани предполагал използването на оръжие с малък калибър. При щателното претърсване на района не са открити нито дрехите на жертвата, нито други нейни лични вещи. Не са открити и гилзи от куршумите, индикация, че убиецът вероятно е почистил след себе си, използвал е оръжие, което не изхвърля такива, или е убил жертвата на друго място и след това е преместил тялото. Единствената вещ, намерена при тялото, е черната перука на жертвата, зелено армейско одеяло, друго цветно одеяло и бяла хавлиена кърпа.

Още две тела

След малко повече от месец се появява още едно тяло. На 25 март 1990 година полицията е извикана на адрес „Ийст Саут Ривъртън“ 3200 по сигнал за намерен край пътя труп. Жертвата е застреляна бяла жена, идентифицирана впоследствие като 34-годишната проститутка и наркоманка Ники Лоу. Тя била видяна за последно ден по-рано. По време на аутопсията от тялото й е изваден .22-калибров куршум, а съдебните лекари отбелязват, че от трупа се носи силен мирис на моторно масло. Токсикологничната експертиза потвърждава наличието на кокаин в тялото на Лоу.

Макар детективите да са почти сигурни, че двете жени са жертва на един и същи убиец, разследването не напредва особено в следващите седем седмици. Нови тела не се появяват, което кара следователите да се чудят дали убиецът не се е преместил на друго място, или просто е решил да се затаи за известно време.

На 15 май, около 19:45 часа, шерифското управление в Спокан отговаря на сигнал за тяло,

открито край района Трент енд Пайнс, край бреговете на река Спокан. Жертвата е бяла жена, гола, с изключение на пръстените си. Тя имала контузии по главата, вероятно направени с тъп предмет. Жертвата била простреляна неколкократно. Полицията открива части от женско облекло, както и чифт обувки, окървавена найлонова торба и угарка от цигара. Този път се натъкват и на следи от автомобилни гуми, които старателно фотографират.

Последната жертва е идентифицирана като 38-годишната Катлийн Брисбоа. При аутопсията намират в тялото й куршуми, косми и влакна, които изпращат в щатската криминална лаборатория.

Изминават две години без два дни без да бъдат открити повече жертви на Убиеца от Спокан.

Когато се появява четвъртата жертва, разследващите, занимаващи се с оригиналния случай, не знаели дали убиецът е решил да премести тъмните си занимания на друго място или просто се е стараел по-добре да скрива телата. Детективите се спрели на теорията, че през тези две години убиецът е убивал жени някъде другаде.

Осъзнаването, че убиецът е започнал отново да действа в Спокан идва в сряда, 13 май 1992 година, когато голо женско тяло е открито на пътя „Бил Гълч Роуд“, на около миля източно от „Маунт Спокан Парк Драйв“. Части от облеклото били захвърлени в областта на ръцете и главата на жертвата, а найлонова торбичка покривала лицето й. Както и преди, край тялото са открити обувки и други дрехи. Криминалистите откриват край трупа нещо, което оприличават на куршум, но не намират празни гилзи. Нямало следи от съпротива, нито прекомерно количество кръв край тялото, което подсказало на ченгетата, че жертвата е убита другаде и донесена и захвърлена на това място.

Както и при другите жертви, причината за смъртта била от огнестрелни рани. Полицията събира куршумите и други улики, като косми, влакна и ДНК проби от тялото. Бялата жертва е идентифицирана чрез анализ на отпечатъците като 19-годишната Шери Ан Палмър, най-младата убита досега.

Следващата жертва на Убиеца от Спокан се появява след повече от три години.

Разследващите случая вече отправяли запитвания към колегите си в други райони, за да открият каквато и да е следа, свързваща жертвите със заподозрян. За нещастие, единствената връзка, с която разполагали, била работата на момичетата като проститутки и това че всички били убити от оръжие с малък калибър, а телата им захвърлени на различни места. С откриването на последната жертва в другата част на щата, в окръг Китсап, източно от Сиатъл, детективите проумяват, че той очевидно действа в различни райони. Фактът, че последният труп е открит в западен Вашингтон също така подхранва страховете, че това може би е дело на неуловимия Убиец от Грийн Ривър.

На 25 август 1995 година, в района на „Пийкок Хил Роуд“ в окръг Китсап е открито голото тяло на 60-годишна бяла жена

Детектив Рон Трогдън пристига на мястото и установява, че тялото е частично покрито с растителност, донесена от друго място. Той открива няколко ролки за коса, но малко други улики. На миля разстояние обаче, Трогдън намира друга купчина растителност. Когато криминалистите я разравят, откриват две найлонови торби, пълни с ролки за коса. Откриват и кръв, която впоследствие се оказва на жертвата.

Последвалото разследване на детектив Трогдън установява, че това е Патриша Барнс, досега най-възрастната жертва на Убиеца от Спокан.

Ужасът, обхванал източната част на вашингтонския град Спокан,

се появява отново десет месеца след случая в окръг Китсап. В петък, на 14 юни 1996 година, е открито разложеното тяло на 39-годишната Шанън Зелински край пресечката на „Маунт Спокан Парк Драйв“ и „Холком Роуд“. За разлика от предишните жертви, открити голи, Зелински е облечена в къса сива рокля. Горната част на трупа е покрита с хавлия, а наблизо са намерени чаропогащници, чифт бели чорапи и една черна обувка с висок ток. На местопрестъплението нямало дамска чанта и самоличността на Шанън била разкрита чрез анализ на пръстови отпечатъци. На мястото е открита гилза от куршум и, както и при предишните случаи, много малко кръв и никакви следи от борба, което подсказвало, че тя е била убита другаде. Подобно на останалите, Зелински била застреляна.

На 26 август 1997 година, повече от две години след откриването на тялото на Шанън Зелински,

се появвяват още два трупа. Първото тяло е на 20-годишната проститутка Хедър Хернандез. Нейните разлагащи се останки са намерени в поле зад улица „Спрингфилд“ в Спокан, облечени само с блуза и сутиен. Не са открити други дрехи, обувки или документи. Детектив Хил забелязва кървава следа, водеща от североизточния край на близкия паркинг до полето, което му подсказва, че тялото е било влачено. Жертвата е убита с огнестрелно оръжие.

На съвсем друго място детектив Рик Грабенстайн, също член на екипа за разследване на Убиеца от Спокан, пристига по сигнал за открито тяло на жена от азиатски произход край „Форкър Роуд“.

Жертвата е идентифицирана като 16-годишната Дженифър Джозеф.

Полицаите намират светлосиня хавлиена кърпа, блуза с липсващо копче, черни дълги панталони, две обувки, част от радио антена и използван презерватив. Следствието предположило, че момичето е убито на друго място и донесено тук, подобно на останалите. Причината за смъртта: многобройни огнестрелни рани.

Появява се заподозрян

Докато разследването течало с пълна пара, а детективите и ченгета под прикритие посещавали районите, където работят проститутки, един полицейски служител на рутинна обиколка прави първия контакт с Робърт Л. Йейтс младши. Четиридесет и пет годишният Йейтс, шофиращ бял Корвет 1977-а с регистрационен номер KIH442, е спрян за дребно пътно нарушение в 12:45 часа на 24 септември 1997 година в района на улиците „Спраг“ и „Ралф“.

Полицаят го глобява и го пуска да си върви.

Връзката между корвета на Йейтс и убийството на Дженифър Джозеф не е забелязана веднага, понеже патрулното ченге погрешно записва в доклада си колата като Камаро. Чак по-късно разследващият екип проверява номера на камарото и разбира, че то всъщност е Корвет. Междувременно телата продължават да се трупат.

На 5 ноември 1997 година местен жител се натъква на разложен труп в района на „Хенгмен Вали Роуд“.

Тялото е заровено в плитък гроб край малко поточе. Не са намерени дрехи, с изключение на една блуза. Впоследствие трупът е идентифициран като 29-годишната Дарла Сю Скот, известна като проститутка и наркоманка. Тя била застреляна, вероятно с малко .25-калиброво оръжие. Край тялото е открита найлонова торба с направен на ръка надпис, както и друга торбичка за пазаруване. Близо до пътя е намерено парченце от стиропор, като онези, използвани при пакетиране.

Месец по-късно е открито още едно тяло в западната част на щата.

На 7 декември 1997 година по обяд полицията в град Такома отговаря на сигнал за намерен труп на улица „Саут Адам“. Женското тяло било голо и частично закрито от храст край пътя. Дрехите на жертвата били метнати върху нея, а найлонова торба покривала главата й. На местопрестъплението е открита гилза от оръжие .25 калибър. Тялото е идентифицирано като 34-годишната Мелинда Мърсър.

От местопрестъплението липсвала голямата зелена чанта, която Мелинда носела постоянно, както и няколко пръстена. Липсващите вещи на тази и другите жертви карали детективите да предполагат, че убиецът ги запазва за себе си като сувенири от убийствата.

Мелинда се занимавала с проституция и била пристрастена към алкохола и наркотиците, а токсикологичната експертиза показва, че тя е употребявала кокаин и опиати преди смъртта си. Аутопсията установява, че е умряла от огнестрелни рани.

Още едно тяло се появява на 17 декември 1997 година в същия район,

където е открито тялото на Дарла Сю Скот. Жертвата, напълно облечена, но с найлонова торба на главата, била захвърлена през стръмен насип, откъдето се била претърколила близо до пътя. Криминалистите събират косми и влакна, които изпращат за анализ в щатската лаборатория. Жертвата била застреляна. Тя е идентифицирана като 36-годишната Шоун Джонсън, видяна за последно да напуска дома си в североизточен Спокан преди два месеца, във вечерта на 17 октомври, за да работи като проститутка в района на „Ийст Спраг“.

Още две тела на бели жени са открити в деня след Коледа.

За разлика от предишните жертви, тези били напълно облечени – липсвали само обувките им.  Двете тела са покрити с най-различни растителни видове, които не виреят в този район. Телата са идентифицирани като 31-годишната Лоръл Уейсън и 39-годишната Шоун Маккленахан. И двете имали найлонови торби на главите си, а аутопсиите показали, че са застреляни. Както и при другите жертви и те били убити другаде. На 28 февруари 1998 година тяло на бяла жена е открито в канавката на пътя „Греъм Роуд“ в окръг Спокан. Жертвата е идентифицирана като 41-годишната Съни Оустър, известна като проститутка и наркоманка. Тялото й било напълно облечено, а край него захвърлени чифт обувки. Тя била убита с огнестрелно оръжие, а на главата й имало три найлонови торби.

На 1 април 1998 година, близо до мястото където били намерени телата на Лоръл Уейсън и Шоун Маккленахан миналия декември, е открит трупът на 34-годишната Линда Мейбин.

Нейното тяло също било покрито с растителност, която не вирее в района. Тялото й било напълно облечено, а в областта на главата й имало остатъци от найлонова торба. Трупът бил силно разложен и разкъсан от животни. Очевидно била тук от доста време.

Състоянието на тялото съвпадало със сведенията, че Мейбин е била видяна за последен път на 21 ноември 1997 година, когато говорила с полицай на „Ийст Спраг“.

На 7 юли 1998 година в празен парцел край улица „Норт Крестлайн“ в Спокан е открито тяло на бяла жена.

Впоследствие то е идентифицирано като 47-годишната Мишелин Дърнинг – проститутка, видяна за последно на 4 юли. Тялото й било покрито с трева. Парче стиропор и два капака за джакузи, взети от боклуците наоколо, също я покривали. Тялото й било голо, а долната й зъбна протеза, гравирана с името й, липсвала от устата й. Причината за смъртта били огнестрелни рани, а токсикологичната експертиза установила наличието на метамфетамин в тялото й.

На 13 октомври 1998 година, в района на улица „Саут“ в Такома, е открито тялото на 35-годишната Кони Елис, известна също като Кони Лафонтейн.  Трупът бил силно разложен, а главата пронизана от куршум и напъхана в три найлонови торби. На местопрестъплението е открит 9мм куршум, но впоследствие се установява, че самата жертва е притежавала подобно оръжие, което обаче не било открито. Също като останалите жертви, Елис се занимавала с проституция и наркотици. Заради течащото разследване на убийства на проститутки в няколко окръга, които очевидно били дело на Убиеца от Спокан, детективите от окръг Пиърс незабавно уведомяват градските ченгета за находката си. Откриването на тялото на Кони Елис довежда официалната бройка на жертвите на серийния убиец от Спокан до 17.

На 10 ноември 1998 година, по-малко от месец след откриването на тялото на Кони Елис в другата част на щата,

ченгетата чувствали, че е само въпрос на време убиецът да удари отново. В 1:25 часа през нощта полицейски служител забелязва мъж, управляващ сребриста Хонда Сивик с регистрационен номер 918AJH, да отбива и да качва при себе си проститутката Дженифър Робинсън на ъгъла на улиците „Първа“ и „Крестлайн“. Полицаят идентифицира шофьора на колата като Робърт Л. Йейтс и името му за втори се появява в полезрението на властите по време на дългото разследване.

Йейтс казал на полицая, че бащата на Дженифър Робинсън го бил помолил да намери дъщеря му и да я прибере у дома. Т

тъй като Дженифър признала, че го познава, служителят на реда нямало какво друго да направи. Без да може да задържи никой от двамата, той написва доклад за инцидента, който отива в отдела, разследващ Убиеца от Спокан. Робинсън вероятно не осъзнавала в онзи момент, че е извадила огромен късмет.

В края на 98 година, детективите узнават за доклад, подаден на 1 август 1998-а. Според него, 30-годишната Кристин Смит била станала жертва на нападение и грабеж, докато работела като проститутка на „Ийст Спраг“. Смит казала на полицията, че се качила при клиент, каращ черен бус с оранжева ивица отстрани. Седалките били тъмнокафяви, а отзад имало дървено легло с матрак. Шофьорът бил бял мъж на около 50 години, висок 1.78, тежащ 80кг. Косата му била пясъчно руса, със средна дължина, а по лицето му имало леки белези от шарка.

Пристигайки на паркинга, мъжът й платил 40 долара за орален секс.

Преместили се в задната част на буса върху матрака, където мъжът смъкнал панталоните си и тя го задоволявала в продължение на 5-7 минути. Пенисът му изобщо не станал. После той я ударил с нещо по главата. Ударът почти я накарал да изпадне в безсъзнание. Паднала по гръб и се опитала да запази самообладание. Мъжът й наредил да му върне парите. Кристин Смит се втурнала към предната част на буса, като междувременно се опитвала да извади парите на мъжа от джоба на панталоните си. С окървавена глава, тя успяла да се добере до предната седалка и да излезе от дясната врата.

Напускайки болницата, тя се обадила в полицията и разказала какво й се е случило. Но, когато я потърсили отново, Смит не успяла да помогне да детективите да идентифицират нападателя й.

Колкото повече напредвало разследването, толкова повече следователите се убеждавали, че Йейтс е техният човек.

На 14 септември 1999 година един от детективите посещава дома на Йейтс, намиращ се на улица „Ийст 49-а“ в Спокан. Никой не отворил вратата и той оставил бележка на Йейтс да се свърже с детектив Марвин Хил възможно най-скоро. Йейтс се обажда на Хил още същия ден и двамата се уговарят да се срещнат на следващия ден в полицията. Щом се появява, детективите веднага забелязват светлата му коса и фактът, че се поти обилно.

Завеждат го в стаята за разпити и го уведомяват, че името му е изскочило по време на разследване на серийни убийства.

Казват му, че не е заподозрян в момента, не е длъжен да отговаря на каквито и да било въпроси и е свободен да си тръгне когато поиска. Йейтс потвърдил, че е разбрал.

Първо го разпитали за срещата му с проститутката и полицая на 10 ноември 1998 година и той повторил същата история, а именно, че бащата на момичето го бил изпратил да я прибере. Тази история често е разказвана от клиенти, хванати от полицията да взимат проститутки, и един от детективите изтъква това. Въпреки това, Йейтс държи на историята си. Той обаче трудно си спомнил името на момичето и накрая казал, че мисли че името й е Дженифър. Не си спомнил и името на баща й. На въпроса откъде го познава казал, че двамата били работили известно време заедно. Йейтс заявил, че бил откарал момичето в дома й, намиращ се на около две пресечки от „Мишън авеню“.

Детективите му заявили направо, че не вярват на историята му. Казали му още, че разследването им не е свързано с проституция, наркотици и други дребни провинения и за него няма да има последствия, ако си признае за нещо подобно. Наблегнали, че се занимават с разследването на убийствата и му казали, че ако ги излъже само ще предизвика подозренията им. Заплашили го, че ще се свържат с бащата на момичето, за да проверят историята му, но Йейтс продължил да твърди, че им казва истината.

Хванат в лъжа

На следващия ден след разпита на Йейтс, детективите се свързват с проститутката Дженифър Робинсън. Тя си спомня инцидента и разказва, че двамата с Йейтс се били договорили за орален секс за 20 долара. Когато полицаят спрял при тях, тя казала на Йейтс да му поднесе историята за бащата. Баща й всъщност изобщо не живеел в Спокан и никога не бил работил с Йейтс.

Въоръжени със знанието, че ги е излъгал, детективите още повече се убеждават, че той е техният главен заподозрян. Решават да открият приятеля, на когото Йейтс бил продал белия си Корвет.

Настоящата собственичка на колата им казва, че я е купила от Йейтс през май 1998 година. Проверката установява, че Йейтс е притежавал Корвета от 8 септември 1994 до 7 май 1998 година. Той бил казал на новата собственичка, че е сменил тапицерията миналата година. Жената дала съгласието си за претърсване на колата, при което криминалистите събират няколко влакна. Пробите са изпратени в щатската лаборатория за анализ.

Междувременно се появяват данни, че тапицерията на Корвета е била сменяна два пъти за период от две години.

На 14 януари 2000 година детективите разговарят с бившия работодател на Йейтс, който им казва, че той е разполагал с няколко служебни коли, сред които Форд пикап от средата на 80-те и бус. Макар работодателят да не си спомнял буса достатъчно добре, че да го опише, той казал, че Йейтс го бил взимал малко преди да напусне фирмата през юни 1998 година. Тази дата е два-три месеца преди срещата на Йейтс с отървалата се проститутка Кристин Смит през август 1998. Възможно било бусът да е същия, описан от Кристин.

На 5 април 2000 година съдебният експерт Кевин Дженкинс казва на детективите, че влакната, събрани от Корвета, съвпадат напълно

с онези, открити по тялото на Дженифър Джозеф. Цветовете, текстурата и формата на едната група найлонови влакна, обяснил Дженкинс, е идентична, както визуално, така и под микроскоп. Другата група, макар и по-светли и с различен цвят, също приличали на влакната от случая на Джозеф.

Арест

Робърт Лий Йейтс е арестуван за убийството на Дженифър Джозеф на 18 април 2000 година. Взетата от него ДНК проба съвпада със спермата, открита в телата на Скот, Уейсън, Маккленахан, Мърсър, Оустър, Мейбин и Дърнинг.

Разследващите претърсват дома на Йейтс, където намират растителни видове, идентични с онези, използвани за покриването на телата на жертвите Уейсън, Маккленахан и Мейбин.

49-годишният Робърт Лий Йейтс е обвинен в 8 предумишлени убийства и заподозрян в смъртта на още 18, или повече, жени.

Обвинен е и в опита за убийство и грабежа на Кристин Смит. Задържан е без право на пускане под гаранция и първоначално пледирал за невинен по всички обвинения.

На 16 октомври 2000 година, изправен пред планината от доказателства срещу него и почти сигурната смъртна присъда, Йейтс обявява чрез адвокатите си, че е готов да сключи сделка. В замяна на доживотна присъда той щял да се признае за виновен в 13 убийства, но нямало да приеме обвиненията от окръг Пиърс. Казал също, че ще отведе ченгетата при тялото на Мелъди Мърфин.

Прокуратурата се съгласява с неговите условия и Йейтс рисува карта на двора в дома си.

Детективите прекарват около два часа в разкопки, преди да намерят онова, което търсят. Откриват останките на Мелъди Мърфин, заровени на около 20 см под земята в цветна леха под прозореца на спалнята на Йейтс.

Две седмици по-късно той спазва обещанието си и пледира за виновен в 13 убийства.

Преди да бъде произнесена присъдата му, Йейтс заявява, че чувства угризения за престъпленията си пред негодуващата съдебна зала:

„Отнех любовта, съчувствието и нежността на вашите любими хора и вместо това оставих скръб и горчивина… В усилията да преодолея вината и срама си, аз се обърнах към Бог… Надявам се, че Бог ще замени вашата… мъка с мир“.

Робърт Лий Йейтс е осъден на 408 години затвор за една от най-големите серии от убийства в историята на Съединените Щати.

Той не показва никаква реакция, когато чува присъдата си, но неговият баща и сестра му се прегръщат и заридават. Съпругата и децата му не присъствали в съдебната зала.

През 2001 година, докато излежавал присъдата си, Йейтс е обвинен в убийствата на още две жени. През октомври 2002 г. е осъден на смърт чрез летална инжекция.

Вярва се, че Йейтс е убил първите си жертви, млада двойка, през 1975 година, докато ловувал близо до тогавашната си работа като пазач в затвор.

/29

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове