Гаравито признава за убийствата на най-малко 140 момчета, на възраст от 8 до 16 години
Роден на 25 януари 1957 година в колумбийския град Дженова,
Възмъжалият Гаравито започва да посяга твърде често към чашката и сменя работа след работа и град след град. Става все по-агресивен в поведението си, докато търпението на околните се изчерпи, при което просто потеглял към следващия град. Опитвал да се самоубие поне веднъж и лежал пет години в психиатрична клиника.
Първи открити жертви
През февруари 1998 година два голи детски трупа са открити, лежащи един до друг, в покрайнините на град Генуа в Колумбия. Телата били захвърлени върху склона на хълм. На следващия ден, само на метри разстояние, е открит трети труп, този път в силно разложено състояние. Всички тела са със завързани ръце, а около тях са открити многобройни кървави следи, както и нож. Гърлата на жертвите и външните им полови органи са дълбоко наранени или прерязани. По подробния оглед на телата разкрива следи от ухапване и анално проникване; открита е също и опаковка с лубрикант. Времето на смъртта не могло да бъде установено, а ДНК анализите на събраните проби се оказали твърде скъпо начинание.
Разследването
Екип от четирима служители от Отдела за разследвания към прокуратурата в провинция Армения започва да търси сходни убийства в цяла Колумбия. Докладвани са стотици случаи, но повечето от децата нито били идентифицирани, нито имало описание на нараняванията им. Разпознаването по зъбите често било невъзможно или защото децата нямали рентгенови снимки, или снимките били унищожени при земетресенията от 1998 година. Така, до ден днешен 27 от децата, убити от Гаравито, остават неидентифицирани. В няколко от случаите е направена лицева реконструкция в Института по правна медицина в Богота.
Друга серия от убийства на деца на възраст 8-10 години в района на Вале през 1995 година привлича още внимание. Две от четирите мъртви деца били братовчеди и отново всички жертви изчезнали малко преди обяд, идвали от бедни семейства и били описани като не особено интелигентни. Децата са открити на билото на хълм, обрасъл с високи растения, недалеч от града.
Залавяне и идентифициране
Гаравито е арестуван под името на местен политик. Нямало как да го идентифицират по пръстови отпечатъци поради организационни и технически причини. През март 1999 година, когато полицията проверява телефонните номера, открити в дрехите на задържания, те разбират, че неговата самоличност в действителност е Луис Алфредо Гаравито.
Той бил в списъка със заподозрени дълго преди този момент.
Тогава една роднина на Гаравито предава на властите кутия, която той й бил дал да пази. Вътре имало не само кодирани бележки, но и снимки от личните документи на много от загиналите деца – единствените трофеи, които той бил събрал, както и календар с още криптирани бележки. Впоследствие се оказва, че това е списък с жертви, съставен по датите на убийствата. Тъй като Гаравито си спомня с подробности всички детайли около престъпленията си, включително и датите, все още не е ясно защо е съставил такъв списък.
На 28 октомври 1999 година, след няколкоседмични предварителни разговори, Гаравито за първи път е изправен пред факта, че самоличността му е известна и че доказателствата за неговите престъпления са в изобилие. По време на първия си разпит той признава за всичко веднага и иска прошка от Бог и човечеството. Изяснява се, че от 1992 година до този момент той е убил повече от 200 момчета (по-късно бройката достига до 300), и е извършил многобройни актове на сексуално насилие.
Така, Луис Алфредо Гаравито се прочува като „Звяра от Колумбия“.
работата си. Освен това се подстригвал по различни начини и използвал фалшиви имена.
Гаравито признава за убийствата на най-малко 140 момчета, на възраст от 8 до 16 години, извършени в продължение на 5 години.
Задържан е на 22 април 1999 година, но не за убийство, а за изнасилването на 12-годишно момче. Полицията и прокуратурата твърдят, че Гаравито е признал за убийства на деца в 54 града в цяла Колумбия, както и в Еквадор. Най-много убийства бил извършил в района на родния си град, в известния с отглеждането на кафе окръг Киндио в западната част на страната.
Присъдата от 2600 години затвор
Съдът в Тунха, столицата на провинция Бояка, осъжда Гаравито за убийството на 14-годишния Силвино Родригез, чието обезглавено и изтерзано тяло е открито в покрайнините на града през юни 1996 година. Намират го за виновен и в опита за изнасилване на 12-годишно момче в западния град Вилависенсио през април 1999 година – престъплението, довело до неговия арест. Съдията дава на Гаравито най-строгата присъда в страната – 60 години затвор. Но тя е намалена на 52 години и шест месеца, защото Гаравито сключва сделка, съгласявайки се да не оспорва обвиненията, повдигнати срещу него.
До 2003 година той е признат за виновен 70 пъти, за 160 отделни убийства.
Понеже е счетен за умствено здрав и следователно отговорен за действията си, той не можел да бъде изпратен в психиатрична институция за неопределено време. Затова получава присъда в затвора.
Тъй като в колумбийската съдебна система присъдите за всяко единично нарушение се натрупват, Гаравито е осъден фактически на около 2600 години затвор. Това обаче не означава, че той ще лежи доживот. След реформата в Наказателния кодекс през 2000 година, човек не може да бъде осъден на смърт или да лежи повече от 40 години общо.
Понеже Гаравито бил доста услужлив, той вероятно щял да получи смекчаване или дори освобождаване от присъдата си вероятно следващите 20 години.
/29
