Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят

Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят - картинка 1
Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят - картинка 2
Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят - картинка 3
Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят - картинка 4

Това е истинската история на едно от най-прочутите събития във Викторианската епоха

Когато някой бъдел осъден на смърт в недалечното минало, най-популярният метод за изпълнение на присъдата обикновено бил смърт чрез обесване. Обесването е сравнително „леко“ за наблюдение, без да бъде крайно зловещо и жестоко, тъй като главата на жертвата по правило е покрита с торба, за да не виждат зрителите ужасните гримаси на агонизиращите мъже или жени. Въпреки че зяпачите са лишени от тази гледка, те все още могат да видят как се счупва вратът на злия престъпник при падането му в трапа, или как се задушава до смърт на въжето. Но един човек превръща този изпитан метод за екзекуция в почти невъзможен.

Това е истинската история на едно от най-прочутите събития във Викторианската епоха – предполагаемото убийство на Ема Кийс от нейния слуга Джон Лий и неговата провалена екзекуция, която в крайна сметка спасява живота му.

Загадъчна повреда

23 февруари 1885 година. Мястото е затвора Екзетър в графство Девон. Часът е 8 сутринта.

Огромна тълпа се е събрала пред затвора, в очакване на екзекуцията на убиеца Джон Лий, осъден за убийството на своята работодателка г-ца Ема Кийс.

Щом екзекуцията бъдела изпълнена успешно, щяла да забие камбана в продължение на 15 минути, а над затвора да се развее черно знаме.

В 7:55 часа екипът за екзекуции, състоящ се от директора на затвора, главният пазач, лекарят и свещеникът, няколко пазачи и представители на пресата, се събира пред килията на обречения мъж. Точно в 8:00 часа главният палач Джеймс Бери получава сигнал от директора и влиза в килията. Той сръчно връзва ръцете на Лий и поставя бяла качулка на главата му. Придружен от останалите, Бери бързо повежда затворника към бесилото, завързва краката му заедно и затяга примката около шията му. После посяга към лоста, отварящ трапа под осъдения. Дърпа го така, както бил правил много пъти преди това.

И нищо не се случва.

Трапът се отваря само четвърт инч и отказва да помръдне повече. Бери е леко нервиран, но продължава с мрачната си задача. Той отвързва краката на Лий, маха примката от шията му и сваля качулката. Отвежда го в стая наблизо и бързо се връща да провери и изпробва трапа. Ръчката е върната на изходна позиция и вратите на трапа са затворени.

Всичко работи идеално.

Бери довежда Лий на бесилото. Слага му качулката и примката и дърпа лоста за втори път.

Отново нищо.

Този път Бери бил обтегнал механизма, дърпайки ръчката твърде силно. Лий отново бил развързан, освободен от качулката и примката и върнат в същата стая. Някои от екипът предположил, че вратите на трапа са заседнали една в друга. Двама пазачи са изпратени за брадва, с която да ги разхлабят малко. Когато е готово, Бери дърпа лоста, но трапът остава затворен отново. Решават да отрежат част от едната врата, за да може другата да пада свободно. После Лий е върнат на мястото му на площадката за екзекуции. Слагат му качулката и примката и го завързват за трети път. Бери бърза да доведе този печален спектакъл до край възможно най-скоро. Дърпа ръчката с всичка сила.

И трапът отново не помръдва.

Затворническият свещеник припада от цялото това напрежение и остава да лежи прострян на ешафода. Докторът незабавно надава глас, че екзекуцията трябва да бъде прекратена и заместник-шерифът на град Девон се съгласява с него.

Директорът, докторът и вече свестеният свещеник отиват в лекарския кабинет, за да съставят и подпишат изявление за сутрешните странни събития. Документът е незабавно изпратен до държавния секретар в Лондон, който решава, че Лий е страдал достатъчно и заменя смъртната му присъда с доживотен затвор. Така започва легендата за „Човекът, когото не можаха да обесят“.

Престъплението на Джон Лий

Сцената на престъплението е крайморска къща в приятния девонски град Бабакум. В нощта на 14 ноември 1884 година възрастната стара мома Ема Кийс оказва съпротива на мъжа, нахлул в дома й. Това щяла да бъде последната й грешка. Жената била пребита с тежък инструмент, вероятно секира, а гърлото й било прерязано с такава сила, че по шийните прешлени имало следи от ножа. Сетне нейният убиец залива тялото и къщата й с керосин и драсва клечката.
Убийството било особено жестоко и коравосърдечно, тъй като в дома имало слуги, които също можели да станат жертва. 20-годишният Джон Лий, един от работниците на Ема Кийс, се превръща в основен заподозрян от самото началото.

Той е незабавно арестуван, разпитан, обвинен в убийство и палеж и затворен, за да бъден съден на следващите Асизи – съдебни заседания, провеждани на всеки три месеца, когато се разглеждали по-сериозните престъпления. Според английските закони углавните дела можели да бъдат разглеждани само от Асизи съд. В случая на Лий малцина се съмнявали в неговата вина, а мнозина го били чували да отправя смъртни заплахи към жертвата. Следствието и процесът приключват бързо. Престъплението е извършено в средата на ноември, а Лий е признат за виновен в първата седмица на декември. Съдията си сложил традиционната „черна шапка“ и произнесъл следната присъда:

„Джон Хенри Джордж Лий, съдебните заседатели ви намериха за виновен в преднамерено убийство. Присъдата на този съд е да бъдете отведен в затвора, а оттам на мястото за екзекуции, където ще бъдете провесен за врата, докато издъхнете. А после тялото ви ще погребано в земите на затвора, в който сте лежали преди екзекуцията. И нека Бог се смили над душата ви. Изведете затворника!“.

Лий е отведен в Екзетър, известен като „бесещия затвор“ в графство Девон, и настанен в килия. Очаквал да бъде обесен, или помилван. В крайна сметка получил и двете.

Миналото на Джон Лий

Какъв човек бил Джон Лий? Той е роден на 15 август 1864 година, в тихото малко селце Аботскърсуел в Девон. Времето и мястото на неговата смърт са спорни. Някои твърдят, че той е умрял в приют за бедни в град Тависток, намиращ се на около 12 мили от Плимут. Други казват, че е умрял в Австралия, а трети твърдят, че е починал в американския щат Милуоки през 1945 година.

Детството му било сравнително спокойно. Джон Лий бил много близък с доведената си сестра Елизабет Харис, която също работела за Ема Кийс и впоследствие дава показания срещу него. Неговата по-голяма сестра Амелия също работела за жертвата му и точно тя убедила Ема Кийс да го вземе на работа през 1878 година. Той не работил дълго в дома на Ема. Напуснал, за да се присъедини към Кралския флот, но бил освободен през 1882 година, заради медицински проблеми, макар че, според някои слухове е бил уволнен заради дисциплинарни нарушения.

След освобождаването му от флота Лий работил в няколко хотела в Торки на мизерна заплата и накрая бил затворен за дребна кражба. Когато излиза от затвора, сестра му Елизабет Харис му помага да си върне старата служба. Тя убедила Ема Кийс да позволи на Лий отново да стане неин градинар и понякога иконом, въпреки криминалното му минало. Джон Лий се връща на служба при Ема Кийс в лятото на 1884 година, но само след няколко седмици е хванат при опит да продаде китара, открадната от дома й. Милостивата Ема не го уволнила, а намалила надницата му като наказание. Намалената заплата вероятно е била неговият мотив за последвалото убийство.

Виновен ли е Лий?

Въпросът за неговата вина или невинност е засенчен до голяма степен от забележителните събития по време на екзекуцията му. В подкрепа на невинността му служи фактът, че доказателствата срещу него са изцяло косвени. Властите не разполагали с нито едно солидно доказателство за неговата вина.

Освен това Лий щял да загуби много повече, отколкото да спечели, убивайки господарката си. Той често я бил наричал негов най-добър приятел на света, а намаляването на надницата му не изглежда като сериозен мотив за углавно убийство. Подобно престъпление обикновено е дело на безразсъден, импулсивен, глупав и жесток човек. Но, според писмата на Лий от затвора и хората, които го познавали, той просто не бил такъв човек. И не на последно място, дори след кошмарното му преживяване на бесилката и след като излежава 22 години в затвора, Джон остава непоклатим в твърденията си, че е невинен.

Разбира се, налице са и сериозни доказателства, макар и косвени, за неговата вина. Той подарил предполагаемото оръжие на убийството – окървавена секира, която често бил използвал в работата си – на някакви пожарникари. Тубата с керосин също предизвиквала съмнения. Освен това, въпреки че бил притискан многократно, Лий така и не предложил алтернативна версия на случилото се през онази нощ. Когато полицаите настоявали, той просто млъквал. Мълчал и за несъответствията в историята си, като например ранената му ръка. Едва след отмяната на смъртната му присъда, започнал да обвинява други хора, но всички те имали желязно алиби.

Лий се набива на очи като главен заподозрян, бидейки първият вдигнал тревога. Поне един свидетел го обвинил, че бил казал, че Ема Кийс е мъртва още преди да открият тялото й. Той бил наранил лявата си ръка, но някак си бил оставил серия от кървави отпечатъци от дясната по стената на стълбището и по нощницата на прислужницата, която спасил от горящата сграда.

Той твърдял, че раната на лявата му ръка е от стъклото на прозореца, който счупил, за да помогне на слугинята да избяга от къщата. Състоянието на прозореца обаче подсказва, че е счупен отвън-навътре, а Лий би трябвало да е бил вътре в къщата. Прислужницата, спасена така благородно от Лий, казала, че е чула звук от счупено стъкло след като била спасена, а не преди това. Когато най-накрая, след дълги уговорки, успяват да убедят Джон да помогне в изнасянето на мъртвото тяло, той твърдял, че не е знаел за повече от очевидните рани на жертвата. Ако не е знаел за тях, как е могъл да знае, че тя е била мъртва?

Защо отказва трапът?

Какво се случва с бесилката в онзи съдбовен ден? Какво се обърква и причинява подобна агония на един потенциално невинен човек? Самият Лий твърди, че това е Божия намеса. Разказва също, че преди екзекуцията е сънувал как бесилото се поврежда и не успява да свърши зловещото си дело. Останалите версии са малко по-научно издържани от неговата. Палачът Джеймс Бери също описва свой сън от началото на кариерата му, в който бесилото отказва да работи.

Но що се отнася до проблема с трапа в деня на екзекуцията на Джон Лий, палачът приписва повредата на чисто технически проблеми. Цели два дни преди екзекуцията валял проливен дъжд, а ешафодът е направен от дърво. Според Бери дъждът е накарал вратите на трапа да се издуят и да се залостват, когато върху тях бъде поставена тежест. Той смятал също, че бесилката е била зле построена. Вратите на трапа били твърде тънки, а железният обков твърде крехък.

Господин Ей Би Харди, представител на Министертвото на вътрешните работи, съставя комисия, която да инспектира старателно бесилото. Според комисията, една от дългите панти опирала в резето, което ги държало затворени и затова те не можели да се отворят, дори когато Бери дърпал лоста. Служител на затвора твърди, че железните носещи пречки на конструкцията са били твърде слаби и се огъвали, когато върху тях се постави значителна тежест. Това би обяснило защо трапът работел безпроблемно, когато Джон Лий не бил отгоре.

Доживотната присъда

Последиците от несполучливото обесване се отразяват различно на различни хора. Смъртната присъда на Джон Лий била намалена на доживотна. Той лежал 22 години, главно в затвора Портланд в графство Дорсет и бил освободен през 1907-а. Според някои слухове, след това заминал за Съединените Щати, където живял нелегално без никога да стане американски гражданин до смъртта си в щата Милуоки през 1945 година. Но точната дата и място на неговата кончина никога не са потвърдени със сигурност.

Официалната реакция на провалената екзекуция, поне от страна на присъстващите там, била да отрекат всякаква отговорност, прехвърляйки вината на друг. В официалната кореспонденция между най-различни служители и свидетели, се разменят множество обвинения, но никой не поема отговорност.

За да бъдем честни с тогавашните държавни служители, те поне се постарали да обновят отдавна остарелите методи за екзекуция в британските затвори. Създадени са нови бесилки, гарантиращи че бъдещите екзекуции никога отново няма да се превърнат в подобен фарс. Тази нова система постепенно е въведена в „обесващите затвори“ в цялата страна. Нововъведенията се оказват по-бързи и сигурни за всички (с изключение на осъдените, разбира се), особено с появата на нова порода палачи като Джон Елис и Албърт Пиърпойнт, които въвеждат свои собствени идеи в наказателния процес. Комбинацията от прилично оборудване и умели палачи превръща британския метод за екзекуции в най-бързия и чист начин за законно убиване в света. Той е взаимстван от редица страни, някои от които го използват и до днес, като Сингапур, Малайзия, Индия и, преди отмяната на смъртното наказание – Южна Африка, Австралия, Австрия и Канада.

Послеслов

Странният случай с „Човека, когото не можаха да обесят“ има не по-малко чудато и зловещо продължение.

Майката на Джон Лий отчаяно искала да освободи сина си от затвора и за да го направи прибягва до услугите на адвокат от Плимут, който повярвал в нейната кауза и бил готов на всичко, за да отнесе случая чак до Парламента.

Този адвокат е небезизвестният Хърбърт Роус Армстронг. Армстронг напуска Девон през 1905 година и се премества в Хей он Уай в Херефордшър, откривайки частна практика там. През 1921 година той умишлено дава фатална доза арсеник на съпругата си Катрин, чието присъствие очевидно вече не било добре дошло за него.

Армстронг е осъден за убийство и обесен в Глочестър на 31 май 1922 година от палача Джон Елис. Неговите последни думи, когато трапът пада, са „Идвам, Кейт!“.

Този път бесилката работила перфектно.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове